Евробарометър: Българите разделени на две за членството в ЕС, искат си лева, винят Евросъюза за поскъпването и инфлацията

България отблизо

Четиридесет и девет процента от анкетираните българи смятат членството ни в ЕС за нещо „напълно позитивно“ според последното проучване на Евробарометър.

Две трети от Европейските граждани (66 на сто) смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72 на сто са на мнение, че страната им е спечелила от членството си в ЕС.

Данните за България сочат, че 54 на сто от анкетираните смятат, че членството им в ЕС е важно, докато 60 на сто от тях посочват, че България е спечелила от членството си в ЕС, което я поставя на предпоследно място сред държавите членки и по двата показателя – съответно преди Словакия (48 на сто) и Австрия (55 на сто)

Нарастващите разходи за живот са най-неотложната тревога за 93 на сто от европейците

Във всяка държава членка на ЕС повече от седем на всеки десет анкетирани са обезпокоени от нарастващите разходи за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100 на сто), Кипър (99 на сто), Италия и Португалия (и двете с 98 на сто).

В България делът на респондентите, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива с 96 на сто. Повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи.

На второ място по честота на споменаване на европейско равнище с 82 на сто е заплахата от бедност и социално изключване, следвана от изменението на климата и опасността от разпространението на войната в Украйна и в други държави, които са на трето място с 81 на сто.

Българските респонденти посочват на второ и трето място също заплахата от бедност и социално изключване и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, съответно с 86 на сто и 85 на сто, докато заплахата от изменението на климата остава по-назад с 69 на сто.

Гражданите очакват ЕС да продължи да работи върху решения за смекчаване на задълбочаващите се ефекти от серията последователни кризи, които засегнаха континента. Високата подкрепа за ЕС се основава на опита от минали години, когато Брюксел демонстрира забележителна способност да се обедини и да въведе ефективни мерки. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот.

Българските респонденти изразяват по-силно недоволство от средното за ЕС по отношение на мерките, предприети от националното правителство (21 на сто), а по отношение на мерките, предприети от ЕС, резултатите са съизмерими със средните за Съюза – 32 на сто.

По отношение на финансовото състояние на гражданите проучването показва, че последиците от кризата в различни области на живота се усеща все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46 на сто) заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от КОВИД-19, войната на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39 на сто все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през следващата година, което е мрачна перспектива за 2023 г.

Данните за България по тези показатели сочат, че според 53 на сто от респонендите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28 на сто очакват това да се случи през 2023 г.

Друг индикатор за нарастващите икономически ограничения е увеличаването на дела на гражданите, които срещат затруднения при плащането на сметки „през повечето време“ или „понякога“ – от есента на 2021 година общото увеличение по тези два показателя е с девет процентни пункта – от 30 на сто на 39 на сто.

В България тези показатели са почти два пъти над средните за Европа, като 64 на сто от анкетираните имат затруднения „през повечето време“ или „понякога“ при плащането на сметки.

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *