Дебатът за енергийната сигурност на България става много емоционален. И се политизира – при това доста вредно.
Да сме запазили достойнството на България и да не клякаме пред руснаците! Аз съм за – то не трябва да клякаме пред никого така или иначе, ама нали…
Така започва икономистът Кузман Илиев своя пост във Фейсбук относно цената на газа в България.
Имаме ли тогава договорени дългосрочни договори за втечнен газ? Защото азбучна истина е, че щом нямаме цената ще е космическа. Питам имаме ли, след като още март официално се отказахме от дългосрочния договор с Газпром? Не. Ще има ли арбитраж за над 1 милиард лева по клаузата “вземи или плати” с руснаците? Да. Кой ще го спечели? Не се знае, следователно риск за хазната има – но кой ще е виновен за престъпната безстопанственост тогава?
Защо не са подготвени такива дългосрочни договори за втечнен газ и е проспано първото полугодие, след като “Булгаргаз” има лиценз за търговец? Очевидно българското правителство и българския монополен доставчик не са били съгласни с новите схеми на плащане така или иначе – защо тогава не са действали своевременно и да осигурят нов доставчик? Не са го направили. А междувременно французи и италианци си плащат в договорената валута и няма казус.
Има ли днес резервирани слотове и свободни капацитети – в Гърция и Турция? Не и – О, Боже! – те са запазени за близки до Газпром играчи и са извънредно скъпи?! А къде блеехте, господа антидържавници, близо половин година – тогава, докато все още имаше свободен капацитет в Гърция и Турция. Защо си бъркахме в носа с огромна цена за икономика, бит и политическа стабилност днес?
Защото “диверсификация” не значи да махаш източници, без да добавяш нови – самонадеяно, но и тъпанарско политическо поведение, дума да няма. Диверсификация значи да имаш повече такива източници, с което да натискаш цената надолу при преговори и да ти дава “преговорна сила”, както се казва по харвардски.
През 2020 г. ЕК ни принуди да сменим формулата на цената на газ от Газпром и Борисов, както винаги, чинно кандиса – тогава “спотът” беше модерен, а дългосрочните договори – не. И сега договорът с Газпром е 70% спот (високата настояща цена от 290 евро), и 30% нефтени деривати, търгувани на Средиземноморската борса. Това му е вината на Борисов, а не Турския поток, по който вземаме транзитни такси и пренасяме газ до гърци, австрийци и унгарци – все страни-членки на ЕС. Прословутата “гръцка връзка” нямаше как да я има преди завършването на Трансадриатическия газов коридор през 2020г. и й се губи ползата преди терминала в Александруполис да е готов след 2024 г.
А спомената спот цена – и на газ, и на ел. енергия – стана много висока още миналото лято. Днес вече е астрономическа. Защо? Защото всъщност европейците (най-вече Германия) затвориха ядрените и въглищните централи и започнаха да се газифицират извънредно – това било, видите ли, преходен етап към въглеродната неутралност! Намаляваш предлагането (производството) на ел. енергия, увеличаваш търсенето на газ – какъв да е ефектът върху цените им се пита в задачата?
Напечатаха се и трилиони евро, за да се раздават по време на пандемията и инфлацията изби – при суровини, горива, храни и услуги. Умно, много умно и най-вече безкрайно отговорно. Последваха санкции към Русия, чиито най-пряк ефект е скокът в цената на изкопаемите горива и респективно 40 на сто повече постъпления за руската хазна от газ за годината към момента. Сработиха и санкциите също, няма що.
Ситуацията у нас: засега имаме сигурни само една трета от потреблението ни – азерски газ на старата (нефтено базирана формула!) по дългосрочен договор. (Приятно е почти толкова, колкото да сме в топ три на износителите на ел. енергия в Европа, нищо че ни юркат от ЕК да затваряме ТЕЦ-ове и да не увеличаваме ядрени мощности, В този случай да се радваш на “назадничавостта си” е много положително ).
Ако махнем руските доставки – търсим още 2/3. От тях се надаме на 1/3 азерски, но на спот цена, тоест 290 евро за мегаватчас и дори по осреднени стойности, ще е доста висока цената.
Търсим и 1/3 втечнен природен газ, но на нормална цена и възможност за доставка и разтоварване. Цената е много важна – за да не смажем домакинства и бизнес и да не декапитализираме и без това обезкървения Булгаргаз – че и първата “сигурна” ⅓ няма да ни я дават азерите, без стабилен платец от наша страна. А това засяга финансовата стабилност на държавата и парите на данъкоплатците в крайна сметка.
Ако няма такива възможности – за количества и логистика – преговаряме с Газпром, защото се забравя, че ние не сме във война с никого все още – и Слава Богу! Ако платим на руснаците, но не пратят газ – съдим ги до дупка и продължаваме да търсим дългосрочни възможности, а не да правим хепънинг след хепънинг, докато окончателно не фалираме индустрията и не смажем средната класа с инфлация и безумни ограничения върху климатици, парно и осветление.
Няма как индустрия и бит да останат без сигурни доставки на газ, ако ще кресливите неомарксисти, не да спрат да се къпят, ами направо да се мумифицират. Просто е.
Нашето газохранилище в Чирен няма какво да го коментираме – то е сезонен балансьор, а не стратегически резерв. Може да понесе едни 15 на сто от потреблението, но да не лежим на това уше, че няма да е добре.
Срамно е България да търси газ седмица за седмица. А това се очертава в последното тримесечие и след това идват пиковите потребление през януари и февруари.
Това е обидно, извънредно опасно и някой трябва да носи отговорност за престъпната безстопанственост. Именно в това всъщност е и голяма вина на предходния кабинет, който щеше да поправя попарата, надробена от ГЕРБ – престъпната безстопанственост, стратегическото късогледство и огромното лицемерие днес.
