Ако положението в Украйна съвсем се влоши и ако кажат отнякъде да има коалиция ГЕРБ-СДС и ПП, коалиция ще има. Това заяви в интервю за „Телеграф“ математикът проф. Михаил Константинов.
По думите му е почти сигурно, че ГЕРБ-СДС ще са първи. А „Възраждане“ могат и да се преборят за третото място. Друг сериозен претендент за това място е ДПС.
„Големи изненади не очаквам. Шест партии сигурно влизат в парламента (сегашните без ИТН). Може да са и седем. Осем е малко вероятно, макар че и такъв парламент сме имали през 2014 г.“, добави експертът.
Ето какво каза още математикът пред „Телеграф“:
– Проф. Константинов, какви са идеалните „мерки“ на новия парламент, за да излезем от изборния цикъл?
– Не виждам как скоро ще излезем от изборния цикъл. Освен ако българите не вземат сопите и не започнат да въздават справедливост, както те си знаят. Впрочем това едва ли ще се случи. Остава да чакаме да видим как ще се развие войната за Украйна. Какво се случва у нас засега е без значение.
– Поне три партии в момента претендират, че първото място ще е тяхното – ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. Кой трябва да увеличи и кой да намали очакванията си?
– Почти сигурно първи ще са ГЕРБ-СДС. А „Възраждане“ могат и да се преборят за третото място. Друг сериозен претендент за това място е ДПС.
– Големи изненади не очаквам. Шест партии сигурно влизат в парламента (сегашните без ИТН). Може да са и седем. Осем е малко вероятно, макар че и такъв парламент сме имали през 2014 г.
– Колко гласа хипотетично са необходими на „Продължаваме промяната“, за да има 121 „независими депутати“, и реално ли е да се случи това?
– ПП няма да има 121 депутати. Аз очаквам да спаднат до около 50 от сегашните 67. Те, разбира се, си мислят други работи. Мисленето у нас засега е безплатно, обаче качественото мислене е дефицитно.
– Очаквате ли такава активност на вота в чужбина както на двата предишни парламентарни избори?
– От чужбина има потенциал за до 200 хиляди гласа от общо над 1 милион избиратели зад граница. На последните избори гласовете от чужбина избраха 8 депутати (6 за ДПС и по 1 за ИТН и „Възраждане“). Съответно ГЕРБ загубиха 4 мандата, БСП загуби 3 мандата и ПП загуби 1 мандат. Голямото напъване на умно-красивите политици за повече секции в чужбина облагодетелства най-много ДПС и отчасти ИТН. Много често гласовете от чужбина нямат никакво значение като брой депутати, както беше през 2017 г.
– Много хора казват – българите в чужбина избраха чалгата. Накъде според вас ще се отклонят този път гласовете на българите в чужбина? Има ли още фенове на този музикално-политически жанр?
– За 31 години гласовете от чужбина от общо 2880 депутати в 12 парламента са избрали 33 депутати, или малко над 1%. И почти всичките за ДПС. Малко, но от сърце. А къде ще отидат чалга гласовете и доколко изобщо ще ги има този път, никой в момента не знае. Аз лично не очаквам тези гласове да променят политическия пейзаж след 2 октомври.
– На предишните избори мандатите в чужбина бяха три към едно – за ИТН и за ДБ. А сега?
– Ще повторя, че що се отнася до последните избори, мандатите от чужбина бяха 6 за ДПС и по 1 за ИТН и „Възраждане“. Сега мисля, че ДПС пак ще си вземат своето. Което няма да е кой знае какво.
– Действително ли гласуването извън България е толкова важно и решаващо? Или гласовете отвън имат значение само защото много хора не гласуват изобщо?
– Гласуването извън България не е важно за броя на мандатите (само 1% от мандатите се дължат на гласовете от чужбина средно за 12 парламента), а за да се поддържа жива връзката на българите извън България с родината.
– Какъв процент негласували ще има сега според вас и как хората да се отърват от апатията, след като краят на този процес не се вижда?
– Машинното гласуване трайно свали броя на гласувалите с около 600 хиляди, което доведе до рекордно ниска изборна активност от 40%. Този ефект ще се повтори (по-точно потрети) на 2 октомври и пак ще имаме 60% негласували. Ненапразно в Европа машинно гласуване на практика няма.
– Все по-често напоследък чувам хора да разсъждават, че ГЕРБ-СДС и ПП трябва да преглътнат егото си и да се коалират. На мен това ми звучи абсурдно и невъзможно. Как го виждате вие?
– Ако положението в Украйна съвсем се влоши и ако кажат отнякъде да има такава коалиция – ще има.
– Да приемем, че има някакъв малък процент тази коалиция да се случи. Какво се случва тогава с останалите формации в парламента?
– Ако такава коалиция се случи, останалите формации в парламента могат и да не идват на работа. Това е шега, разбира се.
– Има ли криза за опозиция?
– Има криза за всичко. И най-вече ще има криза за храна, чиста вода и чист въздух. Тоест за важните неща.
– Къде точно се позиционират „Възраждане“ и колко още ще са на гребена на вълната, ако войната в Украйна приключи, а ковидът отшуми?
– „Възраждане“ ще си удвоят мандатите (сега са 13), но за повече едва ли ще имат сила. До 2 октомври нито войната в Украйна ще приключи (освен ако по-слабата страна не рухне внезапно), нито на ковида ще му разрешат да отшуми. След Нова година обаче всичко е възможно да се случи. Затова ще пожелая на всички да са живи и здрави, защото това е важното.
– Много или малко са 24 партии и 7 коалиции, колкото се регистрираха за изборите на 2 октомври?
– За България са много, но българският народ е мъдър и повечето от тези партии ще ги отсвири, както и досега. Борбата ще бъде главно за единия процент и за субсидията, както и за открадване на медийните пакети, които обаче са дреболия.
– Колко от дребосъците имат шанс да хванат заветния един процент, който им гарантира партийна субсидия?
– Обикновено по един дребосък успява да вземе субсидия за получен 1 процент от вота. Сега може и два дребосъка да успеят.
– Конфронтацията на ПП с президента и на БСП на Корнелия Нинова с президента ще даде ли някакво отражение на тези избори?
– Ще даде, като БСП съвсем ще се спихне. После г-жа Корнелия Нинова ще я тричат с всички произтичащи от това тричане последици. А може тя пак по най-виртуозен начин да избегне тричането. Ако така стане, евала й правя, значи е много добра. ПП също ще се спихне докъм 50 депутати, че може и по-малко да са.
– Четох някъде, че партиите и коалициите вдясно разчитат на 350 000 гласа. Как според вас ще си ги поделят ПП и ДБ?
– Ами 2 към 1, или даже 3 към 1 ще си ги поделят. ДБ, ако влязат в парламента, ще бъде на границата и ще трябва да черпят.
– Правилно ли беше решението на ПП да се явят поотделно и защо толкова ги плашат преференциите? Каква е играта на ДБ с тях?
– За ПП беше правилно, а за ДБ ще бъде тъжно.
– Малко или много са хората, на които от ПП дължат реверанси – като избираеми места в листи и постове, ако се стигне дотам, отново те да редят правителство?
– Надявам се ПП повече никога да не се налага да редят правителство.
– Как ще изглежда в числа или цифри следващият парламент?
– ГЕРБ-СДС ще имат 70 мандата, а ПП около и под 50. ДПС ще имат 30 до 35. Останалите ще са в зоната от 20 до 25. Разбира се, може мадурките пак да изненадат публиката и тогава всичко е възможно.
– Надценяват ли социолозите и политолозите авторитета и шансовете на Стефан Янев?
– Г-н Стефан Янев тръгна добре, но после рязко пропадна. Ако влезе в парламента, и той ще трябва да черпи.
– Приключиха ли завинаги с политиката играчи като Арман Бабикян, Николай Хаджигенов, Светльо Витков… спирам дотук, защото със сигурност ще изпусна някого?
– В живота нищо не е сигурно и не е завинаги освен срещата с оная с косата.
– Татяна Дончева изненада с решението да не се кандидатира за изборите на 2 октомври, но веднага след това свика пресконференция, за да обяви, че започва работа по създаване на нова формация за следващия вот, която ще е коалиция и ще бъде позиционирана в център-ляво. Смятали ли сте някога като математик колко коалиции са се превъртели в последните години и колко политици скачат от една в друга формация?
– Не ми се коментира енергичната и подвижна г-жа Т. Дончева. Тя впрочем е от дребосъците (в чисто партиен смисъл), дето прескачат от време на време единия процент.
– Много или малко са машините за гласуване и къде се „чупят“ сметките при този вот?
– По света с машини като нашите – с директен запис на гласа в паметта на машината, гласуват точно в 4 държави: Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. В Европа така гласуват в Брюксел и у нас – това са общо 2% от европейците. Защо така? Ами омръзна ми да обяснявам. На 2 октомври отново ще видим защо в Европа машини за гласуване практически няма.
