Автор: Владимир Винников, apn-spb.ru Следвайте „Гласове“ в Телеграм
Няколко общи тези относно Специалната военна операция за денацификация и демилитаризация на Украйна – размисли на заместник-редактора на вестник „Завтра“ Владимир Винников. Един от влиятелните говорители на руския оръжеен комплекс.
Първо, в строго военно отношение поражението на Украйна и победата на Русия бяха очевидни още в края на март – началото на април 2022 година.
Второ, въпреки това, Русия не започна да развява военните си успехи, а спря настъплението и започна преговори в Истанбул, на които, както е известно, присъства Роман Абрамович.
Трето, преговорите бяха прекъснати, защото украинската страна се отказа от вече постигнати договорености и издигна нови, неприемливи за Русия условия.
Четвърто, въпросните действия бяха предприети от украинска страна по искане на „демократичния алианс“ начело със САЩ и Великобритания, в замяна на обещаната комплексна подкрепа за официален Киев, в режим „толкова, колкото е нужно“.
Пето, в резултат на това линията на бойните стълкновения се стабилизира, а впоследствие се изменяше (при Харков и Херсон) в полза на украинската страна, с оттегляне на руските войски.
Шесто, след провеждане на частична мобилизация през есента на 2022 г., въоръжените сили на Русия не са провеждали пълномащабна настъпателна военна операция.
Седмо, едновременно беше осъществено приемането като съставни части на Донецката и Луганската народни републики в състава на Руската Федерация, а също така и на Запорожката и Херсонската области.
Осмо, от самото начало на СВО се забелязваше крайно рязка финансово-икономическа реакция срещу нея от страна на „демократичния алианс“ („адски санкции“, взривяване на Северен поток, разширяване на НАТО и т.н.), която придоби характер на „глобална хибридна война“ срещу Русия.
Девето, Русия в това време не е прекъсвала доставките на енергоносители за страните от „демократичния алианс“, включително през територията на Украйна, на 22 юли 2022 г. подписа и до 18 юли 2023 г. изпълняваше условията на „черноморската продоволствена инициатива“, запази и не ограничава експорта за САЩ на редица суровини, необходими за американската промишленост, включително за нейния военно-промишлен комплекс.
Какви изводи могат непротиворечиво да се направят от изложените тези?
Първо. СВО беше започната и до този момент се води не срещу Украйна и не с цел военна победа над тази държава (или псевдодържава). Като пример в Украйна бяха демонстрирани в работен режим военно-техническите възможности на Русия, които могат да бъдат използвани, ако опитите на глобалния финансов елит да лиши системния постсъветски елит от правото на управление, разпореждане и владение на неговите задгранични активи не бъдат прекратени (замразени от „демократичния алианс“ са 300 милиарда долара, което представлява само част от тези активи, при това не най-голямата част).
Второ. Тази демонстрация не принуди глобалния финансов елит да се откаже от предприетите от него опити да „продаде“ своите стратегии (частично представени в различни вариации на концепцията за „Великото зануляване“ на Клаус Шваб) – най-малкото да ги трансформира в приемливи за постсъветския елит параметри, които непрекъснато се коригират в зависимост от текущата ситуация, не толкова по линия на военните действия на територията на Украйна, колкото по линия на финансово-икономическата конюнктура в световен мащаб.
Трето. Тъй като доминирането на „демократичния алианс“ в информационно-финансовата сфера засега не може да бъде преодоляно или оспорено, Русия е провокирана чрез методите на хибридната война да използва по-широко своите предимства във военно-техническата сфера, но по предкризисен начин, тоест без използването на оръжия за масово поразяване, преди всичко ядрени, които ще бъдат представени на света като „нови, нечовешки актове на руска агресия“, но без риск от ядрен Армагедон.
Четвърто. Описаният по-горе сценарий в огромното си мнозинство от „дълги“, 3-5 и повече години, варианти изглежда печеливш за лидерите на „демократичния алианс“ (нелидерите в този случай са само излишен материал, чиито интереси или изобщо не се вземат предвид от световния финансов елит, или се вземат предвид на остатъчен принцип), тъй като военните действия всъщност се водят на територията на бившия СССР и между части на бившия СССР.
Пето. Вероятността за доброволен отказ на глобалния финансов елит от реализацията на този сценарий клони към нула, включително според текущата динамика на ключовия за този елит показател за печалба/риск. Следователно изходът от тази ситуация е в рязката промяна на динамиката на конфликта – било вследствие намаляването на очакваната печалба, било вследствие лавинообразното нарастване на рисковете, било вследствие комбинацията между тези два фактора.
Тоест, Русия ще спре доставките за Запада, ще ги спре за САЩ, рязко ще увеличи динамиката и ще пристъпи към пълен разгром на тази псевдодържава. А Западът ще има избор. Или да приеме законните искания на Руската федерация за нейната национална сигурност, или да загуби още повече в една съдбоносна битка.
Дали тези изводи имат отношение към прекратяването на участието на Русия в „зърнената сделка“ (и същевременно даването на 90-дневен срок на ООН за изпълнение на руските условия), а така също и към едновременното нападение на Кримския мост с военно-технически средства на НАТО – ще покаже по-нататъшното развитие на събитията.
Източник: apn-spb.ru
Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова
