Изборите показаха, че Слави Трифонов е снежна топка, търкаляща се по политически склон, която по пътя си лепи електорат.Преди това ще отправи ултимативни искания новото Народно събрание да приеме неговите предложения за въвеждане на мажоритарна избирателна система и намаляване броя на депутатите. Отхвърлянето им може да вдигне вълната на протестния вот още по-високо.
Възможно е на едни нови избори Трифонов да надвие ГЕРБ и да излезе на първо място и тогава превръщането на партията му от тотална опозиция в управляваща сила да стане неизбежно. Протестното движение трябва да се трансформира в мейнстрийм, а мълчанието – в активно говорене и действия. Този преход е рисков и пълен с неизвестни. Макар че прави политически изявления и жестове от години, Трифонов е пълен лаик в партийното строителство и държавното управление. Не блести с особена интелигентност, макар че никак не му липсва здрав разум и бизнес нюх. Най-трудно е сформирането на екип за управление. Засега Трифонов си избира хората на случаен принцип, не липсват суперекстравагантни кадрови решения като Мика Зайкова. Светлите перспективи пред партията му могат да доведат до нов приток на утвърдени експерти, но не е сигурно, че той има капацитет да ги подбере, подреди и превърне в екип.
Навремето харизмата на Б. Борисов бе трансформирана в управляващата партия ГЕРБ с помощта на германските християн-демократи и германски политически фондации, които облякоха бившия пожарникар и охранител в прилични политически дрехи и го сложиха на световния подиум. Освен това, когато спечели за пръв път парламентарните избори през 2009 г., Борисов вече имаше доста опит в политиката и в управлението като кмет на София.
Около Трифонов няма даже и намек за някакви дизайнери, които да му скроят прилична политическа и управленска дреха. Ни родни политтехнолози, нито пък чужди съветници и покровители, които да го интегрират в някое от европейските политически семейства. Той няма нито ясна идеология, нито международни контакти и подобно на Борисов дори не говори английски. Като съветник на Трифонов по външна политика е посочен Димитър Гърдев, който до сега работи като експерт в офиса на евродепутатката Елена Йончева и възгледите му са близки до тези на прокремълските кръгове в България.
Колко е трудно за един шоумен без опит и без добър екип да се превърне в диригент на управлението показва примерът с украинския президент Зеленски. Но в украинската политика поне има една ясна доминанта – борбата с руската агресия, и затова там влизането в стабилен управленски коловоз е по-лесно.
В крайна сметка предполагам, че Трифонов няма да е толкова успешен като управленец, колкото беше като опозиционер и едва ли ще може да повтори пътя на Борисов, който доминираше на българската политическа сцена повече от десетилетие.
Пламен Димитров
