Защо Турция предаде на Украйна лидерите на „Азов“? Ако останем в рамките на рационалното, тогава, за да разберем това събитие трябва да изхождаме от два аспекта, пише Фьодор Лукянов, директор по научните изследвания на Международния дискусионен клуб „Валдай“.
Първо: Турция не е била и няма да бъде съюзник на Русия, никога не го е декларирала и не се е стремила към него. Същото важи и за Русия по отношение на Турция.
Бизнес контактите между Москва и Анкара произтичат от нещо съвсем различно – способността на базата на реципрочност да си донесат определени (понякога значителни) ползи и, което е по-важно, да не си причиняват значителни вреди, което всяка от страните може, ако желаете, може да направи.
От осем години тази схема работи доста ефективно и във всеки случай е подходяща и за двете страни. Турция и Русия имат свои собствени отношения с други си партньори, които практически не зависят от отношенията помежду им.
На снимката: Фьодор Лукянов
Второ: Ключът към функционирането на описаната схема е стриктното изпълнение на договореното.
Споразуменията може да са много по-малко от противоречията, но ако се спазват стриктно, това гарантира продължаване на успешното взаимодействие, въпреки изобилието от разногласия.
Съгласно мълчаливо възприетия modus operandi нарушаването на споразумението от едната страна задължително трябва да бъде последвано от отговор в пропорционален мащаб.
След това тези „пасиви се отписват“, а балансът се възстановява, за да продължат съвместните действия.
В тази логика сега Русия трябва да отговори на Турция реципрочно, тъй като има достатъчно чувствителни линии на контакт от Кавказ до Сирия. Ако това не се случи или, напротив, отговорът е непропорционално силен, цялата схема ще бъде застрашена.
Източник БЛИЦ
