Във вторник вечерта светът беше изправен на прага на ядрен апокалипсис. Или поне с такова впечатление можеше да остане човек, ако беше достатъчно наивен да вземе насериозно истеричавото поведение на правоверните нашенски евроатлантици във въпросната вечер. Задъхвайки се от вълнение, целокупният умнокрасивитет обясняваше как в Полша била паднала ракета и как това било нападение срещу страна-членка на НАТО.
Да, все още никой не знаеше каква точно е ракетата, никой не знаеше откъде е изстреляна, но евроатлантиците нямат нужда от доказателства. Според тях стане ли някакъв трагичен инцидент, виновна е Русия. Без значение дали действието се развива в Украйна или в Уганда. Преди много години Валери Петров беше написал следния стих по повод властващия тогава антисемитизъм, довел до ужасите на Холокоста: „един падне от велосипед, за това са виновни евреите“. Заменете сега „евреите“ с „руснаците“ и ще разберете как изглежда света през чернобялото възприятие на умнокрасивитета. Те веднага заговориха за активиране на член 4, член 5 и изобщо на всички членове, за които успяха да се сетят, и се приготвиха за обявяване на война.
И изведнъж стана нещо, което нашите едноизмерни евроатлантици със сигурност не са очаквали. Американският президент Джо Байдън, както и други световни лидери не се включиха в подобни войнствени призиви. Най-напред плахо, а после и съвсем ясно те посочиха, че падналата в Полша ракета е изстреляна не от руските сили, а от украинските. И така потопиха в дълбока депресия обслужващия си персонал в България, който вече си представяше как марширува победоносно на Червения площад. Със сигурност депресирани са били не само българските, но и всички останали русофоби. Изобщо забелязахте ли как буквално цялото световно говорене по темата се промени в рамките на часове. Когато се разбра, че ракетата, убила двама поляци, е изстреляна от украинските военни, цялото събитие моментално беше преквалифицирано от „ужасяващ акт, вещаещ избухването на световна война“, в „незначителен инцидент, който едва ли ще се повтори“. Виждате, че описанието на едно събитие се определя не около действително случилото се, а от това кой е участвал в него. Ако участват наши приятели, те задължително са прави, каквото и да са натворили, а ако участват наши противници, те пак така задължително, трябва да бъдат заклеймени, без значение какво всъщност са направили.
Нека ви дам още един пример за класическа медийна манипулация. Един български депутат, стопроцентов евроатлантик, каза, че Нидерландия предложила на българското правителство да ни подари свои самолети F-16, ако ние предоставим своите МиГ-29 и СУ-25 на Украйна. Много скоро се разбра, че това депутатско изказване няма нищо общо с истината, защото правителството на Нидерландия никога не е правило подобна оферта. Вероятно знаете, че напоследък в България голяма популярност добиха едни лица, които се наричат „фактчекъри“ и чиято свръхзадача е да се борят с руските „фалшиви новини“. Е, те твърдят, че с всички фалшиви новини се борят, ама нещо не съм забелязал да разобличават украински такива. Защото всеки интелигентен човек знае, че в една война лъжат всички. Обаче нашите фактчекъри са решили, че само едните ще разобличават. Когато стана ясно, че въпросният български депутат е излъгал, бях много любопитен да разбера как фактчекърите ще коментират тази лъжа. Те доста се позабавиха с коментара и накрая написаха, че изказването на човека било „подвеждащо“. Ама много деликатно се изразиха наистина. Не използват нито думата „лъжа“, нито думата „измама“, ставало дума, според тях, за „подвеждане“. А, бе, хора, какво „подвеждане“! За стопроцентова лъжа говорим. Обаче когато човекът е от „нашите“, не е политически коректно да напишем, че лъже, нали?
Изглежда, че прилагателното „евроатлантически“ се е превърнало в универсален щит. Декларираш, че изповядваш евроатлантически ценности, каквото и да означава това, след което можеш да изтряскаш някоя гръмовна глупост и да си сигурен, че никой няма да ти опонира. Защото ако го направи, може да бъде обвинен, че е противник на евроатлантизма. Ето така, за кой ли път в историята, истината, а и здравият разум биват жертвани за сметка на актуалната в момента идеология.
(от БНР)
