Българска ваксина срещу коронавируса се разработва в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН.
„Това е съвсем нова идея – много интересна и обнадеждаваща“, каза в интервю за БТА доц. д-р Пенка Петрова – директор на Института по микробиология на БАН.
Тя съобщи, че разработката на българската ваксина за коронавируса е частично финансирана от Института „Пастьор“ в Париж, тъй като Институтът по микробиология на БАН е член на мрежата на институтите „Пастьор“.
„Вече започна разработването на българската ваксина срещу коронавируса, но за прилагането на клинични изпитания при мишки и хора е още рано да се говори. На този етап не може да се прогнозира кога ще имаме българска ваксина за коронавируса, защото разработването на една ваксина е много дълъг процес и той трябва да мине през всички етапи“, обясни доц. Петрова.
Тя съобщи, че проектът за разработването на българската ваксина за коронавируса е само на Института по микробиология на БАН и е на неговия Департамент по имунология. Проектът за разработването на ваксината е двугодишен, а негов ръководител е доц. Андрей Чорбанов.
Към разработките вероятно ще се пренасочат средства от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, каза доц. Петрова.
Тя добави, че финансирането по тази европейска програма е в рамките на по-голям проект, който се изпълнява от четири института на БАН в направлението „Биомедицина и качество на живот“.
„По този начин учените от БАН обединяват усилията си в този по-голям проект, по който ще се изследват и антивирусни вещества, ще се прави лекарствен дизайн, ще се търсят нови подходи за диагностика на вирусните инфекции, ще има и разработка на ваксини. Вероятно разработването на ваксини ще се финансира като „голямо перо“ от този проект, който е по-голям, по-мащабен е и в рамките на цялата Българска академия на науките“, заяви доц. Пенка Петрова.
Тя отбеляза, че Институтът по микробиология е един от най-големите институти на БАН и в него има няколко департамента – по обща микробиология, биотехнология, вирусология, имунология и по инфекциозна микробиология.
В института работят около 140 учени, има и 60-70 души помощен персонал, като най-важното ни международно участие е това в мрежата на институтите „Пастьор“, коментира директорът.
Вече има две ваксини срещу коронавируса, разработени в САЩ, но те се изпитват клинично, каза доц. Пенка Петрова в отговор на въпрос кога най-вероятно в световен мащаб ще има готова ваксина, която да се прилага.
Едната ваксина е на фирмата „Модерна“ от САЩ, има и втора ваксина на американска компания. Тези две американски ваксини са във фаза на клинично изпитание – те вече се тестват на хора, които са доброволци. Това дава надежди, че след няколко месеца ще може да се видят ефектите върху човека на тези ваксини.
Ваксината на фирмата „Модерна“ ще бъде готова до юли и ще се знаят ефектите от нея върху хората – дали е ефективна срещу коронавируса. Но след това ще има и тестове за цитотоксичност на ваксината. „Тези ваксини сега са на етап – антивирусно действие на ваксината и за възможност за създаване на имунитет, но предстоят след това и още етапи на изследвания. Затова преди есента не може да се говори за ваксина, която да бъде произвеждана и прилагана в широк мащаб“, коментира директорът на Института по микробиология на БАН.
Коронавирусът е с много малки размери, трудно е да бъде изследван директно и може да се види само на електронен микроскоп. Методите за изследването му са индиректни – върху клетъчни култури, обясни доц. Пенка Петрова. Тя съобщи, че в Института по микробиология се работи с аналози на коронавируса, с щам 229 Е, който е по-малко патогенен и е изолиран от хора с обикновена настинка. Той е доставен от нашата национална банка, но сега е поръчан и от Американската банка за клетъчни култури, информира директорът на микробиолозите в БАН.
Сегашният нов коронавирус не е най-смъртоносният коронавирус, по-смъртоносни бяха и MERS и TORS, но COVID-19 е най-инвазивният коронавирус – най-лесно се пренася и така се разпространи по целия свят, обясни доц. Петрова. По думите й новият коронавирус само за няколко месеца се е разпространил като световна пандемия заради глобализацията и пътуванията на хората по всички континенти.
„Този нов вирус започна първоначално да се разпространява сред тези слоеве в обществото, които имат висок стандарт. Това са хора по света, които пътуват много, общуват много и не обръщат внимание на противоепидемичните мерки“, коментира доц. Пенка Петрова. Тя отбеляза, че може би е било неочаквано за хората с висок жизнен стандарт, които пътуват по различни дестинации, че заразяването с новия коронавирус е толкова лесно. Затова най-много коронавирусът се е разпространил в големите градове по света, като Ню Йорк, Милано, в цялата област Ломбардия и в Мадрид. „Ако се направи паралел между източното и западното крайбрежие на САЩ, се вижда, че в Ню Йорк пандемията е страшна, а на западния бряг коронавирусът е по-малко разпространен. Там хората са по-отдалечени едни от други, като начин на местоживеене“, коментира доц. Петрова, съобщава в своя статия информационната агенция Вести.бг.
