Социализмът създаде мощна индустриална и селскостопанска България, чиито лев беше златен и хората живееха добре. А днешните „демократи“ разрушиха и ограбиха цялото народно богатство на страната ни.
Ето това, с целия необходим анализ на днешната мизерна действителност, в която са принудени не да живеят, а да вегетират милиони хора, биха искали българите да пише в учебниците по история. За да знаят младите поколения какво представлява капитализмът и „пазарната икономика“, чиято грабителска същност, българските писатели-класици разкриха още много преди да се пръкнат днешните „демократи“, за да ни убеждават, че капитализмът бил хубав, а социализмът – лош.
И всичко това хората го искат по простата причина, че те вярват на очите си, на празните си джобове и на мизерията, в която ги пратиха днешните народни грабители. Дори младите хора и учениците няма да повярват на лъжите в учебниците по история, защото и те не живеят на Луната. И те виждат, че родителите им се гърчат и не смеят да погледнат нито портмонетата си, нито хладилниците си, ако ги имат. Да не говорим за сметките за ток, топла и студена вода, газ, отопление и всички останали данъци, които вече станаха над 50% от средната работна заплата. И продължават непрекъснато да скачат под различни предлози.Учениците виждат и нахално грамадните джипове, и оядените затлъстели търговци, както и хората, които са принудени да бъркат в казаните за смет, с надеждата да намерят вмирисано парченце хляб. Виждат, че болници и лекари са вече търговски дружества, че хората не могат нито да се лекуват в тях, нито да си купят лекарства. Защото и лечението, и лекарствата са космически скъпи, и цените им се увеличават с всеки изминал ден.
А как живеехме при социализма? Тези, които живяха по това време, сега се питат може ли изобщо да става сравнение между оня светъл, безгрижен и съзидателен период, в който хората живееха човешки и изграждаха стотици хиляди предприятия и ТКЗС-та. И със собствените си ръце създаваха новото могъщество на България, която всички държави по света уважаваха.
Децата трябва да знаят, че основата на това благоденствие не е така наречената „свещена и неприкосновена“ частна собственост, а 99% държавна собственост във всички сфери на икономиката. В селата имаше малко частна собственост. И то отново за работа, а не за грабене. За отглеждане на едър,и дребен добитък, зеленчуци,плодове, тютюн, който Държавата изкупува задължително и на 100%, на цена по висока от тази в държавния сектор.Планова икономика, разбита на петилетки, и фиксирани цени за всичко. Такава беше само една марка част от парадигмата, която направи България от бедна изостанала капиталистическа страна, от страната на „Братчетата на Гаврош“ и „малката цветарка“, в страна на благоденствието, на чистите, вкусни и ароматни български плодове и зеленчуци, чудодейно кисело мляко без аналог в света и т.н.
Само за тридесетина години, от чисто аграрна страна, с почти нулева индустрия, благодарение на Плановата икономика създадохме гигантския Металургичен комбинат „Кремиковци“, Оловно-цинковия завод в Кърджали, грамадния „Нефтохим“, „Свилоза“- Свищов, Мегакомбината- Соди Девня, Електрокарни заводи в София и Лом, стотици фабрики за преработка на плодове,зеленчуци и риба. Осем фабрики за цигари. Разцъфтяха науката, изкуството, музиката, живописта, киното, поезията, белетристиката, театъра, операта. И много други неща, които няма нужда да изброяваме.
А сега сме най-бедната държава, с най-бързо изчезващо население. И така ще бъде, докато търпим тези гнойни въшки, които наричат себе си управляващи или бизнесмени. Само ако ги изринем, можем да си върнем живота и държавата.
Автор Иво Македонски, istinata.net
