Френската армия, която е уж най-боеспособна в Алианса, като изключим турската, е подходяща само за сафари в Северна Африка, казва пенсионираният офицер Дъглас Макгрегър.
Изявлението на френския президент Еманюел Макрон за възможността за изпращане на войски на НАТО в Украйна предизвика много различни коментарии в света. Страните-членки на Северноатлантическия блок не направиха никакви официални изявления по този въпрос, ограничавайки се с традиционните думи, че „никой не мисли за конфронтация с Русия“ и самият Макрон призна, че в Европа няма консенсус по този въпрос.
С какви епитети беше удостоен Макрон от коментиралите неговото изказване! Ето само няколко от тях: безразсъден, неразумен, глупав. А бившият съветник на Пентагона Дъглас Макгрегър дори цитира свой приятел, пенсиониран френски офицер, който казал, че френската армия е „подходяща само за сафари в Северна Африка“. Макгрегър също отбеляза, че европейските страни-членки на НАТО не са в състояние да се противопоставят на Русия в Украйна и само САЩ могат да направят това. Междувременно е известно, че САЩ многократно са заявявали, че нямат ни най-малкото желание да влизат в пряк конфликт с Русия, нито в Украйна, нито където и да било другаде.
Според мен „хитрият“ Макрон, използвайки неподходящи методи, сега е зает да търси начини за излизане от кризата, в която на първо място се намира Франция, а и цяла Европа като цяло. Президентът на Франция и военното ръководство на страната добре осъзнават невъзможността, както обичат да се изразяват ястребите в ръководството на Европейския съюз (ЕС), „да се нанесе стратегическо поражение на Русия на бойното поле“. Макрон несъмнено е наясно, че продължаването на политиката на военна ескалация спрямо Русия е изпълнено с катастрофални и разрушителни последици за Европа, и че НАТО неизбежно ще претърпи поражение при евентуален конфликт с Русия, дори ако бъдат използвани всичките 3 млн. войници, налични в Европа за тази цел и намиращи се на разположение на НАТО.
Какво виждаме? Сега стана ясно, че украинската контраофанзива, въпреки военната помощ на Запада, на западните наемници, воюващи на страната на режима в Киев, претърпя поражение. Руските войски се придвижват напред всеки ден, нанасяйки огромни щети на украинската армия.
И тогава се появява Макрон, който говори за възможното изпращане на войски на НАТО в Украйна. С други думи, говорим за пряко участие на НАТО във военния конфликт с Русия, където, както твърди Макрон, „не можем да позволим на Русия да победи“. Това означава, че Запада вече мисли как да се защити, след като Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) бъдат напълно унищожени, и след като Украйна в сегашния си вид престане да съществува.
Подобни перспективи тревожат мнозина от военното ръководство на Украйна. Много хора в Украйна изпитват подобни чувства, виждайки до какво доведе катастрофалният курс в Киев. Този курс се изразяваше в категоричен отказ от преговори с Русия. Очевидно киевската клика се надяваше да изпълни дългогодишната мечта на Вашингтон и да „свали управляващия руски режим“, след което проамериканските политици ще дойдат на власт.
Изглежда, че самите украинци вече разбират неизбежността на военното поражение. Много от тях бяха убедени, че залогът на Запада, начело със САЩ, особено в условията на остър недостиг на боеприпаси, недостатъчна военна помощ като цяло и противопоставянето на американския Конгрес на по-нататъшното финансиране на Украйна, е губещ. Мнозинството украинци разбират, че всякакви опити за разклащането на вътрешната ситуация в Русия са обречени на провал.
Западът обаче все още се опитва да храни илюзиите как да изчерпи руските ресурси и да отслаби Русия. Няма значение, че цената на това ще бъдат човешките животи на украинските граждани, разрушените украински градове и села. И на Запад изглежда, също разбират, че е необходимо да се запази това, което остава от Украйна като „буферна зона“ между НАТО и Русия. Вече се правят опити Киев да бъде убеден да седне на масата за преговори с Русия и да отмени указа, забраняващ това. Украинските власти обаче явно няма да предприемат подобна стъпка.
Зеленски и неговият екип започват да отегчават Европа и последната вече не е против да се отърве от сегашния киевски режим възможно най-бързо. Макрон и шефът на Пентагона Лойд Остин преследват същата цел в последните си изявления. Те разбират, че пряката военна конфронтация с Русия ще доведе до загуба за Запада и ще доведе до катастрофални последствия за европейските страни от НАТО и до ядрен конфликт. За да се избегне подобен сценарий и преди всичко поражението на НАТО, е необходимо те да се освободят от сегашното украинско ръководство. Необходимо е да се „бият всички камбани“, за да се предупредят украинците за непосредствената опасност, която заплашва страната им, ако сегашният режим остане на власт. Ако украинците успеят да свалят този режим, Запада ще може да се откаже от предишните планове по отношение на Русия, да спаси имиджа си, и в същото време да запази това, което ще остане от Украйна и да избегне изчезването й от политическата карта на света.
В предишните си статии многократно съм обръщал внимание на факта, че всеки пряк военен сблъсък с НАТО ще принуди Русия да обяви обща мобилизация. Това означава, че числеността на руската армия ще достигне 20 млн. души.
През последните три десетилетия, тоест след разпадането на Съветския съюз, САЩ разчитаха на хегемонистичен курс. Те си присвоиха правото да управляват съдбините на цели страни и народи, поеха контрола върху приемането на резолюциите и другите документи на ООН. През 1990-те години САЩ контролираха ситуацията в Русия и организираха „цветни революции“ в редица бивши съветски републики. Тези стъпки бяха извършени с ръцете на американските агенти и съветници, заемащи високи позиции в руското ръководство. Повечето от тези „фигури“ в момента живеят в западните страни.
Днес виждаме как се развива вътрешната обстановка в САЩ и в редица европейски страни, виждаме до какви негативни последствия доведоха безпрецедентните антируски санкции на ЕС и САЩ за самите западни страни. Говорим за състоянието на заетостта, показателите за БВП и като цяло за състоянието на световната икономика. Западът търси изход от тази ситуация. Те виждат, че Русия, противно на техните очаквания, успява да се възползва от тези санкции. Бизнес климатът се подобри, инвестиционната активност и БВП нарастват. Руската икономика е сред петте най-мощни икономики в света. Санкциите сплотиха руския народ около ръководството на страната. Руснаците запазват историческите традиции на държавата, укрепват нейния суверенитет и териториалната й цялост.
Обръщението на руския президент Владимир Путин към Федералното събрание на 29 февруари е не само отговор на провокативните действия на редица западни лидери и изявленията на представители на американската администрация за ситуацията в Украйна. Този призив е насочен преди всичко към руския народ и към другите народи по света. Президентът припомня, че Русия е велика ядрена сила, способна преди всичко да защити националната си сигурност и да гарантира прехода от еднополюсен световен ред, основан на хегемонията на САЩ, към многополюсен свят. Русия е в състояние да отговори адекватно на онези сили, които се опитват да се намесят в нейните стъпки за гарантиране на националната и международната сигурност, и за прехода към новия световен ред, където ще се зачита суверенитетът на всички страни, към нова, справедлива система на икономика и сигурност, и където няма да има място за хегемонистичните стремежи на една държава или блок от държави.
Автор Рами Ал-Шаер
(Превод за „Труд news” – Павел Павлов)
