Финансистът от групата „Вагнер“ Евгений Пригожин изглежда е започнал въоръжен метеж на 23 юни, за да наложи смяна на ръководството на руското Министерство на отбраната (МО), който няма вероятност да успее.
При това положение явно Пригожин разчита на недоволните от сегашното развитие на Специалната военна операция в Украйна, защото мнозина искат Русия да нанесе мощен удар срещу Киевския режим и да приключи войната. Ако е разчитал на недоволството сред руските висши и по-нисши офицери и войници, Пригожин не е познал. По простата причина, че дори недоволните са лоялни към руския президент Владимир Путин. И защото всички в Русия разбират: сега, когато целия Запад начело със САЩ е тръгнал срещу Русия, не е време за разчистване на вражди и налагане на лични мнения за хода на войната.
Но ето какво се случва:
На 23 юни Пригожин разпространи видеоклип от канал в Телеграм, свързан с Вагнер, в който се съобщава, че се виждат последиците от ракетен удар по лагер на Вагнер в тила, и обвини руското МО, че е извършило този удар.
Никой засега не може да потвърди достоверността на видеото и е възможно то да е било създадено с информационна цел. След това Пригожин използва видеото, за да обоснове най-явната си до момента реторична ескалация срещу руското МО и призив за действия срещу руското МО. Пригожин твърди, че Съветът на командирите на Вагнер е взел решение да спре „злото, донесено от военното ръководство“, което пренебрегва и унищожава живота на десетки хиляди руски войници.
Пригожин призова руския народ да не се съпротивлява, да запази спокойствие, да остане по домовете си и предупреди, че Вагнер ще се „справи“ с тези, които са унищожили руските войници, преди да се върне на фронтовете в Украйна, след като възстанови справедливостта за всички. Пригожин също така забележително обвини руския министър на отбраната Сергей Шойгу, че лично планира операция за унищожаване на Вагнер, и заяви, че 25 000 служители на частната му армия са готови да действат.
По-късно Пригожин публикува аудиосъобщение, в което твърди, че няма „преврат“, а само „поход за справедливост“.
Първите съобщения след изявленията на Пригожин сочат, че руските сили за вътрешна сигурност се активизират в отговор на изявленията на Пригожин и възможните ходове на Вагнер, предимно в Москва и Ростов, а Кремъл изглежда се противопоставя на действията на Пригожин. Кремълската информационна служба ТАСС съобщи, че в Москва са засилени мерките за сигурност и че специалните полицейски части (ОМОН) и специалните части за бързо реагиране (СОБР) на Росгвардия (Руската национална гвардия) са предупредени за ситуацията.
Руски източници публикуваха кадри, на които се съобщава, че военна техника се движи по улиците на Москва.
ТАСС съобщи също, че руски военни и правоохранителни органи са разположили военни постове и контролно-пропускателни пунктове в близост до щаба на Южния военен окръг (ЮВО) в Ростов на Дон, а руската служба на Би Би Си съобщи, че служители на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и подразделения на СОБР са поставили пътни блокади по магистралата Москва-Воронеж-Ростов.
Руски военен блогър твърди също, че допълнително е активиран отрядът на специалните сили „Гром“ на руското Министерство на вътрешните работи (МВР).
ФСБ и Руският комитет за борба с тероризма са образували дела срещу Пригожин. Националния антитерористичен комитет на Русия, който обяви, че Федералната служба за сигурност е образувала наказателно дело за „призив за въоръжен бунт“. Според Москва Пригожин ще бъде лишен от свобода за срок от 12 до 20 години.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков особено заяви, че руският президент Владимир Путин е бил информиран и е наясно със ситуацията. Министерството на отбраната, ФСС, МВР, Руската гвардия докладват денонощно на Путин за мерките, предприети след указанията на държавния глава във връзка с опит за въоръжен бунт.
Спешното задействане на националните сили за сигурност и директната реакция на Кремъл предполагат, че Кремъл най-вероятно не е знаел за действията на Пригожин и изрично се противопоставя на тях.
Руските власти въведоха план „Крепост“ в много големи руски градове, включително в Москва и Ростов на Дон. По улиците бе изкарана тежка военна техника и започнаха масови проверки на документи и автомобили. Губернаторът на Ростовска област призова хората да не напускат домовете си и да се въздържат от пътуване до центъра на града. „В Москва се предприемат антитерористични мерки за засилване на мерките за сигурност, въведен е допълнителен контрол по пътищата“, каза кметът Собянин. Затворена е магистралата, която води от Ростов към Москва.
Руските генерали започнаха да убеждават Евгений Пригожин да „размисли“, „да спре“ и да се „подчини на волята“ на президента Владимир Путин. Първо бившият командир на Обединената групировка на войските, главнокомандващ на ВКС Сергей Суровикин записа видеообръщение, в което призова Пригожин да разреши всичко „по мирен начин“. „Обръщам се към ръководството, командирите и бойците на ЧВК „Вагнер“. Заедно с вас изминахме труден, труден път. Борихме се заедно, поемахме рискове, претърпяхме загуби, победихме заедно. Ние сме от една кръв. Ние сме воини. Призовавам ви да спрете“, каза Суровикин, който е смятан за един от най-близките хора на Пригожин.
След него към Пригожин се обърна първият заместник-началник на главното разузнавателно управление на руския Генерален щаб генерал-лейтенант Владимир Алексеев. Той нарече наемниците от ЧВК „Вагнер“ „братя“. „От първия ден на съществуването на организацията изпълнявам бойни задачи с вас. <…> Само президентът има право да назначава висшия команден състав на въоръжените сили. И вие се опитвате да посегнете на властта му. Това е държавен преврат. Моля ви да промените решението си“, каза генералът.
По-рано през деня Пригожин обвини руското МО и неназовани олигарси, че са измамили Путин и руската общественост, за да започнат руската инвазия в Украйна през 2022 г. Пригожин публикува интервю, в което заявява, че руското МО умишлено е заблуждавало руската общественост и Путин за предстоящата украинска офанзива с подкрепата на НАТО през 2022 г. и за нарастването на украинската агресия преди началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Пригожин твърди, че ситуацията в Източна Украйна на 24 февруари 2022 г. не е по-различна от предишните осем години на военни действия.
Пригожин обвини руското военно ръководство, че е започнало пълномащабната инвазия с цел самореклама, и заяви, че Шойгу се е застъпил за инвазията, за да постигне по-висок ранг и държавни награди.
Пригожин обвини руските олигарси, че са подкрепили инвазията в Украйна по подобни причини за лично облагодетелстване. Пригожин твърди, че руските олигарси са искали Кремъл да назначи бившия украински политик и съюзник на Кремъл Виктор Медведчук за нов украински президент след свалянето на украинското правителство, за да може Медведчук да раздели активите на окупираните украински територии между олигарсите.
Отхвърлянето на оправданията на войната от страна на Пригожин не е отхвърляне на самата война, тъй като той твърди, че бойните действия в Украйна са „свещена война с тези, които обиждат руския народ“.
Атаката на Пригожин срещу оправданията на Кремъл за войната вероятно има за цел да легитимира потенциалното отстраняване на руския елит в сферата на сигурността и бизнеса от властта, без да отправя директен призив за прекратяване на войната на Путин.
Вероятно Пригожин възнамерява наистина да проведе въоръжен бунт срещу руското МО, а не да очаква подкрепа от Кремъл, която да наложи промени в ръководството на МО, или само да ескалира риторично.
Възможно е Пригожин да се е пресметнал и да е призовал към въоръжен бунт, мислейки погрешно, че ще получи подкрепата на Путин, като се имат предвид предишните му несигурни отношения с МО и Шойгу.
Този сценарий обаче е изключително малко вероятен, като се има предвид, че напоследък Путин е по-твърдо обвързан с МО, а досегашните реакции на Кремъл на позициите на Пригожин показват изненада и липса на съгласие с Пригожин.
Действията и изявленията на Пригожин могат да бъдат и реторично превишаване на правомощията в продължаващия спор с МО и кампанията му за запазване на колебливото му влияние в руското информационно пространство след кулминацията на усилията на Вагнер по проекта „Бахмут“.
Този случай обаче също е малко вероятен, тъй като се наблюдават първоначални индикатори за реални движения на Вагнер, и Кремъл не реагира на изявленията на Пригожин само като на реторика.
Затова е много вероятно Пригожин да има пълното намерение Вагнер да предприеме действия срещу ръководството на МО, най-вероятно срещу командването на Южния военен окръг в Ростов на Дон.
Засега никой не е в състояние да потвърди къде точно се намира основната част от силите на Вагнер, но понастоящем изглежда по-вероятно, че Пригожин възнамерява да се насочи към активите на МО в Ростов.
След изтеглянето на „Вагнер“ от Бахмут в края на май и началото на юни голям контингент от силите на „Вагнер“ вероятно е останал в тилните райони на Украйна, особено в Донецка и Луганска област, или пък в тренировъчната база на „Вагнер“ край Молкино, Краснодарски край.
Като се има предвид относителната близост на Донецка и Луганска област и Краснодарския край до Ростовска област, по-вероятният начин на действие може да е, че Пригожин разглежда МО в Ростов като най-реална цел на въоръжено въстание на Вагнер. В 02:00 ч. местно време (19:00 ч. наше време) Пригожин твърди, че силите на Вагнер са преминали международната граница на Русия в Ростовска област и твърди, че не срещат съпротива, но към момента на изявлението му, не са се наблюдавали визуално потвърдени движения на Вагнер.
Въоръжено нападение на Вагнер срещу руското военно ръководство в Ростов на Дон би имало значителни последици за военните усилия на Русия в Украйна.
В Ростов на Дон се помещава както щабът на руската армия, чиято 58-а армия с комбинирани оръжия в момента участва решително в отбранителни операции срещу украинските контранастъпления в Южна Украйна, така и командният център на руската обединена група сили в Украйна като цяло.
Следователно Ростов на Дон е важна мембрана за командване и контрол на руската армия и всяка заплаха вероятно ще има последици за някои критични аспекти на военните усилия.
Очевидното започване на въоръжен бунт от страна на Пригожин е кулминацията на кампанията му за запазване на контрола над военните сили и той вероятно разглежда бунта като екзистенциално усилие за оцеляване. До голяма степен независимият контрол на Пригожин върху силите на Вагнер е крайъгълен камък на кампанията му да се превърне в централна фигура на руското ултранационалистическо движение.
Пригожин дълго време е престъпвал съществуващите норми в руското информационно пространство, които ограничават критиките към руското ръководство, защото вероятно е вярвал, че нуждата на Кремъл от Вагнер да се сражава в Украйна го предпазва от наказание.
Пригожин използва основно отговорността на Вагнер за тактическите успехи в и около Бахмут, за да се застъпи за повече влияние и отговорност за себе си и Вагнер, като ефективността на този начин на самореклама вероятно е намаляла, след като Вагнер се оттегли в тиловите райони след превземането на Бахмут на 21 май.
Наскоро МО нареди на персонала на Вагнер да подпише договори с МО в опит да подчини Вагнер изцяло на МО и вероятно го направи, за да се възползва от възможността за отслабване на значението на Вагнер за руските операции в Украйна.
Неотдавнашните искания на МО „Вагнер“ да се подчини изцяло на МО биха довели до това Пригожин да изгуби контрола над своята паралелна военна структура, а оттам и основния си източник на влияние и средство за избягване на последиците от публичната си самореклама. Съобщава се, че МО е поставило на Вагнер ултиматум: подчинение на МО или признаване на продължаващите операции на Вагнер на фронтовата линия за незаконни.
Възможно е Пригожин да се е опитал да договори продължаване на независимостта на Вагнер със свой собствен договор, в който се посочва как Вагнер и МО ще координират продължаването на операциите на Вагнер, въпреки че МО категорично отхвърля този евентуален опит за преговори.
Пригожин вероятно е достигнал до възприемания като решаващ момент за вземане на решение между предаването на независимите си въоръжени сили и активната съпротива на МО и изглежда е избрал второто. Тежките последици, които би имало едно неуспешно въоръжено въстание, предполагат, че Пригожин е разглеждал алтернативите си като също толкова заплашителни.
Вероятното намерение на Пригожин е да спечели лоялността на висши руски офицери и военни, но е малко вероятно да получи достатъчна военна подкрепа, като се има предвид, че свързаният с Вагнер армейски генерал Сергей Суровикин осъди призива на Пригожин за въоръжено въстание.
Генерал Сергей Суровикин, призова бойците от частната военна компания „Вагнер“ да се откажат от своето противопоставяне на военното ръководство и да се върнат в базите си, предаде Ройтерс.
„Призовавам ви да спрете“, каза той в свое видео съобщение, публикувано в „Телеграм“. „Врагът само чака вътрешнополитическата ситуация в нашата страна да се влоши“, добави Суровикин.
ФСБ призова „Вагнер“ да не изпълнява заповедите на Пригожин и да предприеме мерки за задържането му.
„Призоваваме бойците на ЧВК да не допускат непоправими грешки, да прекратят всякакви силови действия срещу руския народ, да не изпълняват престъпните и предателски заповеди на Пригожин, да вземат мерки за неговото задържане“, заяви службата. „Изявленията и действията на Пригожин всъщност са призиви за започване на въоръжен граждански конфликт на руска територия и са удар в гърба на руските военнослужещи, които се сражават с профашистките украински сили“, добави ФСБ.
Пригожин изрично призовава цялата руска армия и цяла Русия да се присъединят към Вагнер в усилията му да отстрани руското военно ръководство.
Дългогодишните призиви на Пригожин за доставки и боеприпаси за Вагнер показват, че Вагнер вероятно не разполага с необходимото ниво на независим достъп до материални средства, необходими за военно отстраняване на ръководството на МО, и следователно елементите на МО със собствени доставки ще трябва да подкрепят въоръженото въстание на Вагнер, ако то има реален шанс за траен успех.
Желаният резултат от въоръженото въстание на Пригожин зависи и от това, дали висшите руски офицери и военнослужещи ще признаят легитимността на предполагаемото ново руско военно командване, което ще последва всеки опит за въоръжено въстание. Вероятно Пригожин се е опитал да събере военна подкрепа за усилията по-рано през деня, като се е възползвал от дългогодишните оплаквания от големите руски загуби в Украйна, обвинявайки Шойгу и Герасимов, че са изпратили ненужно на смърт десетки хиляди руски военнослужещи, и призовавайки Русия да потърси отговорност от Шойгу и Герасимов за твърденията за умишлен „геноцид“ над руски граждани.
Пригожин вероятно е преценил погрешно нивото на подкрепа за Вагнер, тъй като един от най-известните предполагаеми съюзници на Вагнер – Суровикин, призова персонала на Вагнер да не изпълнява заповедите на Пригожин.
Вероятно преди това Вагнер е разчитал на отношенията си с високопоставени съюзници като Суровикин, за да запази достъпа си до доставки и отговорността си за операциите в района на Бахмут.
Отказът на Суровикин представлява сериозен удар върху способността на Вагнер да сплоти елементи от МО за своята кауза, а други високопоставени офицери с връзки и симпатии към Вагнер е по-малко вероятно да подкрепят Вагнер предвид публичното изявление на високопоставен висш офицер като Суровикин.
Дори ако ЧВК „Вагнер“ може да заплаши убедително МО, Путин едва ли ще се съгласи на успешни усилия на Пригожин да свали МО.
Ако „Вагнер“ успее да атакува осезаемо МО в Ростов, Москва или другаде и действително наложи промяна във военното ръководство (което засега е малко вероятно поради очевидната липса на подкрепа за „Вагнер“ сред висшите офицери и военнослужещи), малко вероятно е Путин да приеме този резултат.
Не се забелязват абсолютно никакви признаци, че Путин ще приеме такава промяна в ръководството на МО.
Насилственото сваляне на лоялни на Путин лица като Шойгу и Герасимов би нанесло големи щети на стабилността на Русия, а Путин едва ли ще приеме въоръжен бунт, дори и да има лични отношения с лицата, които го провеждат.
