Два месеца преди президентските избори ГЕРБ – до неотдавна управляваща, а сега водеща опозиционна партия, НЯМА кандидат за президент. Тези дни се разбра само, че нямало да са Борисов и Митов, а Биков вкара в по-засилена употреба името на бившия президент Стоянов. Който впрочем няма никакви шансове срещу Радев. Този три-”именник” обаче не променя голата истина – партията на Борисов няма, не иска или по някакви причини не може да обяви кандидат.Макар и не така съдбовен, президентският казус затиска и Демократична България. Тя има ясен профил, може да бъде решаващ фактор за съставяне на правителство в следващия парламент. Но и тя не иска, не смее или не може все още да обяви кандидат за президент. Ако обаче не иска да не разочарова твърдото си ядро, трябва да издигне конкурент на Радев, колкото и обречен да е той. Ако не иска да разочарова разрастващата й се периферия, която най-вероятно симпатизира и на Радев, не трябва да мисли за негов конкурент. Да, но партиите са именно затова, да участват на избори и да бъдат конкуренти помежду си.
Свръхстранно се ослушват и националистите. Вярно, те нямат никакви шансове да повторят добрия резултат на Каракачанов от предишните избори, какво ли да пратят някого на балотаж като Сидеров през 2006 г. Но какви патриоти и популисти са, ако два месеца преди вота нямат, не искат или не могат да обявят кандидат.
Поведението на българските партии да вадят кандидати в последния възможен момент, под предлог, че търсят най-добрия или уж, за да го опазят от ранни хули и
дискредитиране, е неадекватно. То показва липса на лидерска визия, свеждане на кандидатурата до обикновен политически мапкетинг при отказ от ядно заявени политики.
А по широкия бял свят не е така. И в България е беше така.
Иво Инджов, Facebook
