Иво Христов: Лявото обединение не бива да е механичен сбор от малки нереализирани партии, а партия с ясни ценности, лица и обществен проект

„Изненадващ е призивът на Корнелия Нинова към напусналите и създалите нови формации бивши членове на БСП да се върнат обратно в партията. Така, както във физиката трудно може центробежните сили да се обърнат в центростремителни, особено когато ядрото е с намаляла тежест и вече не създава такава гравитация, така и БСП трудно може да претендира да бъде център на ново ляво обединение, при положение че всички тези нароили се леви формации произхождат тъкмо от дисиденти от БСП.“

 

Това каза в предаването „Лице в лице“ в ефира на bTV Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D).

 

По думите на Христов, лявото обединение не трябва да е проект, а партия.

„Живеем във време, в което партиите се свенят да се заявят като такива и се наричат „проекти“. Това са проекти с кратък хоризонт, чиито имена дори не се запомнят от гражданите. Необходима е партия с ясни ценности и ясни лица. Привърженик съм на рестартиране на лявото. Сиреч, не на механичното обединение на тези формации, които утре ще се срещнат, а на проект от типа на италианската „Рифондационе“. Тоест, да преосмислим лявото наследство, да инвентаризираме историческия принос на левицата в България, човешкия потенциал и да заявим ясни тези“, смята Христов.

По думите му, не е убедителна тезата, че резултатът на БСП е резултат от липсата на гласуване с хартиени бюлетини.

 

„Вероятно има хора, които се опасяват от гласуване с машини, но не мисля, че това възпира избирателите. Връщането на хартиената бюлетина е краткосрочен допинг за избирателната активност. То може да добави процент-два-три, но ще върне риска от злоупотреби по старите схеми, който риск би трябвало да взема превес в приоритетите, с които поглеждаме на политическия процес, над този краткосрочен допинг. Сиреч, да избегнем тази опасност е по-важно“, смята евродепутатът.

 

В ефира на bTV Иво Христов коментира и идеята за промяна в Конституцията в посока президентска република: „Свикването на Велико народно събрание по пътя към президентска република е неизбежно. Конституцията ни не може да продължи да съществува в сегашния си вид. Тя произвежда краткосрочни правителства и разочарования. Всеки следващ парламент е зает само с пренаписване на изборните правила съобразно това кой е влязъл вътре и какъв е неговият интерес. Затова и сценарият със свикване на Велико народно събрание е неизбежен. Оттам – три възможни посоки.

 

Едната – конституционна монархия. Това е нереалистично. Следващият вариант е реформа на съществуващата парламентарна република. Тук някои предлагат да се дава изборен бонус на партията-победител, като в Гърция. Това дори ще задълбочи сегашния проблем с легитимността, тъй като в момента малко хора гласуват и първата партия на практика има много малко гласове.

 

Така няма да бъде решен и проблемът с управляемостта и устойчивостта на управлението, тъй като отново ще имаме форми на спорни коалиции с краткосрочен хоризонт.

 

Остава третият вариант – президентска република; с всичките потенциални възражения срещу нея. Едното от тях е „Радев иска да властва безгранично и завинаги“. При нова конституция има нови президентски избори. Може да бъде избран Лозан Панов или някоя друга от звездите на десницата. Това не е промяна „интуито персоне“, тя не касае конкретния действащ президент“, поясни Христов.

По думите му, президентска република ще създаде устойчивост в управлението и хоризонт от поне пет години, тъй като не е податлива на феномени като „златния пръст“ и парламентарния рекет, с който в момента дори малки партии могат да диктуват дневния ред на обществото.

 

„В момента дори най-малката партия, ако от нея зависи парламентарното мнозинство, може да диктува дневния ред на обществото и да блокира съставянето на правителство, да изнудва и прочее. Може да бъде и платена, чували сме, че това се е случвало в миналото. В условия на президентска република парламентът може да блокира правителство, назначено от президента. Системата „checks and balances” е необходима; това е добродетел, а не проблем. Президентът трябва да под контрола на парламента и Конституционния съд.

 

На различни нива властите трябва да се уравновесяват. Но трябва да имаме минимум петгодишен хоризонт на развитие. От година и половина-две насам страната не е управлявана и става все по-неуправляема. Затъваме в сериозна криза, акумулират се много проблеми. Водим безсмислени спорове за името на даден закон, за кодове. Всичко се концентрира около това кой ще вземе мнозинството в следващия парламент, който вероятно пак ще бъде в крехко равновесие и може изобщо да не произведе кабинет“, каза още евродепутатът.

Според Христов има натрупана критична маса от противоречия и междуособици между политическите играчи, които правят невъзможно договарянето.

 

Евродепутатът коментира и проведената днес конференция, организирана от него и EURACTIV България: „Въпросът за шпионския софтуер „Пегас“ засяга личните права на всеки гражданин, почти всички разполагаме със смартфони.В момента смартфоните ни знаят за нас повече, отколкото сами знаем за себе си. Често ние имаме субективна представа за себе си – често тя е ласкателна, друг път – комплексирана. На базата на нашите чатове, кликове, предпочитания, електронни разплащания може да се изгради един много обективен образ на това какво представляваме.

 

Софтуерът „Пегас“ се инсталира на телефоните ни, без да е необходимо активно действие от наша страна. Дори не е необходим клик, само едно пропуснато обаждане в някоя от апликации, които използваме.“

 

По думите му, с „Пегас“ са били заразени 50 000 телефона в света, включително на държавни глави. Със същия софтуер е бил проследяван и саудитският журналист Джамал Хашоги, който бе убит в Истанбул.

 

„Това е афера, касаеща трансформацията на нашия свят към общества без лични свободи и без лично пространство. В момента сме общество от настоящи и бъдещи параноици. Всеки, който знае или допуска, че е наблюдаван, се държи по различен начин.

 

Трябва да бъдат изработени препоръки за промени в текущото законодателство, това е национален прерогатив. Контролът върху употребата на СРС, преди употребата им и след набавянето на данните, е в ръцете на държавата. И навсякъде този контрол е много лош, тъй като властимащите злоупотребяват с този инструмент и те не могат да контролират себе си“, каза още Иво Христов.