Демонтажът на ПСА е победа на варварите, които лишават града от един от неговите символи, изтриват от паметта една историческа епоха и нейните знаци (Мавзолея, паметника „Тринадесет века България“ и ПСА) и де факто реабилитират фашизма. Да не забравяме, че всички антифашистки паметници в страната са надраскани със свастики. Докато режат с флекс скулптурите на Фунев, Далчев и Васка Емануилова, Луковмарш се провежда ежегодно, а орди от запалянковци с нацистки знамена шестват всеки месец в София. Днес тези орди могат да благодарят на либералните НПО-та, които разрушиха паметника, защото те водят една и съща борба.
Разрушаването на ПСА е победа на вандалщината над паметта и културата. Левчев казваше, че бездарието е фашизъм и това днес е буквалната илюстрация на стиха. Изпитвам вина, за това, че не успяхме да спрем настъплението на лумпените, което тласка обществото към насилие.
Най-тревожното е, че украинската трагедия започна през 2014 година с протести на либерални политици и крайнодесни формации. Същото наблюдаваме сега у нас.
Все повече гласове се чуват за необходимостта от партия на държавния глава. Като потенциална такава се сочи националното движение „Трети март“, което възникна в защита на националния празник. Какви са перспективите пред такава партия?
Необходимост има. И то отдавна. Българите, които се надяваха на оздравителна промяна, бяха измамени. Най-напред от ПП-ДБ, които се подиграха с избирателите си, а после и от „Възраждане“, които спънаха Ваня Григорова в кметската надпревара за София и подариха поста на десницата. Нова партия е нужна. Дали и кога не съм посветен.
В София при драматични реакции и стълкновения започна демонтажът на ПСА. Колко ни струват грешките на Историята?
