Седмица преди европейските лидери да вземат финално решение за начина, по който Европейският съюз ще продължи финансовата подкрепа за Украйна, България представи официални резерви срещу използването на замразените руски активи.
България се нареди до Белгия, Италия и Малта, които възразяват срещу плана в сегашния му вид.
Четирите страни подчертават, че всяко решение трябва да бъде в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право.
България, заедно с Белгия, Италия и Малта, представи в Съвета на ЕС обща декларация, в която четирите държави подчертават, че всяко решение относно използването на руските замразени активи трябва да бъде в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право,
съобщиха от Министерството на външните работи, цитирани от БТА.
Оттам уточниха, че спазването на правната рамка се посочва като ключово условие за легитимността и устойчивостта на подобни мерки.
В изявлението си Италия, България, Малта и Белгия предупредиха, че прилагането на член 122 „води до правни, финансови, процедурни и институционални последици, които могат да надхвърлят обхвата на този конкретен случай“.
Според тях решението, взето в петък, не бива да „създава прецедент“ за политиката на сигурност и външната политика на блока, която обикновено изисква единодушие.
Според документите, Еврокомисията иска „независими“ и „автономни“ гаранции от страните от ЕС, че ще изплащат заемите, дадени на Украйна, ако тя не може да ги изплаща, както и изискване Euroclear „да не носи отговорност“ за предоставянето на репарационен заем.
В декларацията страните призовават да продължат обсъжданията по алтернативни варианти за предвидима и надеждна финансова подкрепа за Украйна, които да минимизират правните и институционални рискове, допълват още от МВнР.
