Националната сигурност изисква българската държава да бъде управлявана от стабилно правителство, а не от сглобка, съставена с помощта на Алексей Петров
Декларация прочетена от парламентарната трибуна от Костадин Костадинов – председател на „Възраждане“ и на ПГ на „Възраждане“.
Господин Председател, уважаеми сънародници! Ние от „Възраждане“ ще направим изключение от утвърдената традиция и практика началото на това пленарно заседание да се открива с една програмна декларация, защото има един частен случай, който някак си остана скрит от обществеността, скрит от представителите на управляващите партии, скрит от представителите на управляващото правителството, но който е симптоматичен за начина, по който всъщност България се развива последните 34 години.
Днес един българин – Милан Димитров ще бъде съден. Буквално след няколко часа започва неговото дело в Гърция за екстрадиция в Съединените американски щати. Веднъж вече съдът в Гърция е взел това решение в полза на екстрадицията, обжалвано е от страна на българина и днес ще се вземе окончателното решение.
Кое е интересното в този случай и защо в момента го коментираме ние тук, от най-високата трибуна в държавата. Нашият сънародник е арестуван миналата година декември месец в Гърция. Оказа се, че има издадена заповед за неговия арест от Интерпол по настояване на американската прокуратура – без никакви доказателства, на базата на клетвена декларация от страна на представител на американската прокуратура. В тази клетвена декларация американският прокурор заявява, че вярва, че българският гражданин е осъществявал търговия, с която е нарушавал санкциите на Съединените щати срещу Русия. Няма доказателства американският прокурор, но вярва. Само на базата на тази вяра гръцкият съд взема решение да бъде екстрадиран. В крайна сметка обаче неговите адвокати успяват да отложат това с обжалване.
Междувременно родителите на нашия сънародник – повтарям още веднъж името, макар че съм сто процента уверен, че почти никой от Вас няма да го запомни – поредният българин Милан Димитров, започват да търсят помощ от представителите на държавата или това, което имаме като държава. Никаква помощ, никаква подкрепа. Започва, между другото, едно прехвърляне на топката от Министерството на външните работи към Министерството на правосъдието, към Министерството на вътрешните работи – незнайно защо, въпреки че нашият сънародник е арестуван в Гърция.
Когато ние разбрахме за този казус преди месец и половина, след като бащата на Милан Димитров ни запозна, поставихме въпроса пред съответните институции в България. Разбира се, на първо място, Министерството на външните работи. Оттам последва интересен отговор, че това е казус, с който трябва да се занимава Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, което на практика е лъжа, защото в конкретния случай министърът на външните работи е този, който трябва да действа. Абсолютно нищо не беше предприето в рамките на следващите 45 дни – от средата на юли, откакто ние знаем за този казус, до ден днешен. Дори и сега, в момента, там няма представители на българската държава. В съда в Атина, там като представител на българската държава, на наши разноски, присъства един от нашите народни представители, който в момента затова не е тук – Ангел Георгиев, който беше заместник-председател на Комисията по външна политика и член на Комисията по външна политика в момента.
Къде е българската държава?! Какво е българската държава?! Това тук, отпред, тези хора – седнали, те ли са българската държава?! Които получават, между другото, заплатите си от Милан Димитров и още няколко милиона българи като него, които обаче в момента, в който този, който им плаща заплатата бъде поставен в такава неприятна ситуация, изведнъж рязко забравят за своите задължения към своя работодател. Защо? Защото от другата страна стои представител на сила в света, който казва: „Аз вярвам, че този български гражданин е виновен. Нямам доказателства, но вярвам.“ Както казват македонските историци: „Немам докази, али твръдим!“ – същата работа.
Между другото, такива случаи са страшно много. Преди няколко години ние от „Възраждане“ успяхме буквално в последния момент да спасим един такъв наш сънародник – Желяз Андреев, който беше тук в Българи обаче арестуван и на първа инстанция имаше решение за неговата екстрадиция. Впоследствие се оказа, че доказателствата са абсолютно измислени, няма такива, съдът отказа неговата екстрадиция и в крайна сметка всичко отече в канала. Но защо? Защото тогава беше вдигната много сериозна обществена реакция.
Ние тогава не бяхме в парламента и трябваше да протестираме по улиците. Протестирахме пред Съдебната палата в Добрич, тъй като Желяз Андреев беше оттам, протестирахме пред Съдебната палата в София, в крайна сметка се ангажираха медии и нещата не се случиха. Сега сме в парламента и се оказва, че сме по-безсилни. Питаме директно министрите, питаме директно представителите на държавата и отговорът е, че не ги интересува – това е, което се чете между редовете.
Уважаеми сънародници, това е симптом за разпада на държавността! Тук, в тази сграда, която би трябвало да символизира законодателната мощ и сила на българския народ би трябвало да има хора, които да мислят преди всичко за българския национален интерес. А българският национален интерес означава преди всичко закрилата на всеки един българин, независимо къде се намира той – на първо място, разбира се, тук в България и, на второ място, където и да се намира по света.
Това в момента липсва, което обуславя и скептицизма на българите към така наречената ни държава, която една огромна част от нашите сънародници просто не приемат за своя и поради тази причина и не отиват да гласуват, което пък, между другото, е безкрайно желано от представителите на антинационалния елит, защото колкото по-малко хора отидат да гласуват, толкова по-добре. Отиват да гласуват купените и контролираните, наплашени български граждани, които не са мнозинство, но когато мнозинството не отиде да гласува стават мнозинство.
А междувременно, само в рамките на последния месец се случиха доста интересни събития – бяха убити хора, свързани с управляващото мнозинство, което ни накара да задаваме ред въпроси. Между другото, защо примерно, да кажем, Кирил Петков все още не е задържан за това да дава обяснения и показания за връзките на Алексей Петров с управляващата формация ПП-ДБ.
На фона на всичкото това нещо, на фона на цялото огромно недоволство от страна на българите към липсата на правосъдие и на справедливост в обществото, едно друго престъпление мина някак си абсолютно незабелязано последните няколко дни. Един българин беше убит от разбесняла се тълпа на улицата посред бял ден – и нищо! Нямаше тревожни коментари по телевизиите, които да започват сутрин и да свършват вечер с тази новина, нямаше опити за създаване на обществена нагласа и настроения, нямаше медийна вълна, нямаше организация на протести с предварително подготвени плакати: „Нито един повече“, макар че това е изключително тревожно. Една част от българското общество решава, че може да налага правосъдие на друга част от българското общество ей така – на улицата, убивайки. Това е линч, линчуване, но очевидно не стресна никого в нашата така наречена държава! Казвам „така наречена“, защото тя носи външните символи на държава, но на практика е изпразнена от съдържание. Примери в тази посока могат да бъдат давани страшно много. На фона на бурно растящата инфлация на излезлите само преди няколко дни данни от БНБ за увеличения, забележете, с 20% почти брутен вътрешен дълг – държавен, и общо 5% с междуфирмената задлъжнялост само за една година, на фона на това всичкото, което се случва, правителството в момента с какво се занимава – с въпроса за оставката на главния секретар на МВР, занимава се с това да подменя директорите на областните дирекции на полицията в страната. Защо? Защото, както беше казано в записа, за който, между другото, ние от „Възраждане“ пуснахме сигнал в прокуратурата, нямаме никакъв отговор, както се казва в този запис: „Ние ще направим изборите с наше МВР“. И, както се вижда, се действа активно, за да стане наистина Министерството на вътрешните работи наше в кавички, на ПП-ДБ. Не наше – на българите, не наше – на гражданите, не наше – на реда и законността, а наше – на ПП‑ДБ, тяхно сиреч.
Но очевидно и това не е достатъчно, защото станахме свидетели и на още нещо, поредното брутално вмешателство във вътрешните ни работи. Миналата седмица среща в Централната избирателна комисия – Асен Василев и Мария Габриел с английския посланик. Ние знаем какво се е говорело на тази среща. Интересното обаче е, че липсва коментар от страна на присъствалите там. Каква е работата на един, какъвто и да било посланик – без значение дали е английски, или на каквато и да е било друга държава, в Централната избирателна комисия в навечерието на местните избори, които са точно след два месеца?
Това е брутална намеса във вътрешните ни работи, при това, забележете, осъществена формално по покана на българските управляващи. Това е държавна измяна, отвсякъде погледнато! И ние ще питаме: какво точно са говорили представителите на така наречената наша държава с английския посланик и каква е била неговата роля там? Ако не получим задоволителен отговор отново ще сезираме ДАНС и прокуратурата. Разбира се, знам, че да чакаме отговор от ДАНС и прокуратурата е да чакаме от умрял писмо, тъй като те не са наши – на българите, не са наши – на държавата, не са наши – на държавността и на гражданите, а са техни – на няколко човека, или на ПП-ДБ, или на ДПС и на ГЕРБ, както искате го наречете управляващото мнозинство, но не са на държавата.
Същевременно, докато се случва всичкото това, управляващите очевидно не са достатъчно удовлетворени, защото упорито и яростно продължават да чертаят тежки разделителни линии в обществото, правейки и невъзможното да насъскват българите един срещу друг по един изключително дивашки и арогантен начин, който, между другото, не се е случвал от времето на Втората световна война насам, когато в нашата страна имаше необявена, но кървава гражданска война. Хората, които водят война с историческите символи, хората, които водят война с паметта на българския народ, хората, които искат да подменят националното ни самосъзнание, кода на българина са опасни за националната сигурност. Защото националната сигурност изисква българската държава в тези турбулентни времена, когато само на няколкостотин километра от нашите държавни граници се води война, националната сигурност изисква българската държава да бъде управлявана от стабилно правителство, а не от сглобка, съставена с помощта на Алексей Петров, както стана ясно. Безкрайно унизително е това.
И на финала ще завърша със следното, и дано да не съм прав – досега в нашата история винаги България е излизала от големи войни с национална катастрофа. Винаги! Сега обаче, за съжаление, сме на път да влезем в голяма война с национална катастрофа, от която изходът вече ще бъде летален за българската държава.
