Даже не съм мислел, че мога да стигна до трето място в „Игри на волята“. Бях си поставил като цел да вляза, ако мога, във финалната осмица. Но така се напаснаха нещата, че успях и оттам нататък започнах да се забавлявам, за мен нямаше никакво значение дали ще бъда осми, седми, пети, шести, четвърти. Така започна Мартин Елвиса изповедта си след края на „Игри на волята“. Но това, което заяви след това, ще разтърси мнозина, най-вече Денислава и бившата му жена – фолкпевицата Емануела.
Последната седмица не пожелах да обърна нещата в своя полза, въпреки че можех. Просто не исках да говоря с тия хора, видях, че са срещу мен. Те май не осъзнаха, че влизайки във финална осмица, не им трябва коалиция. За какво им беше? Печелиш битки и това е. Последният беше ясно кой ще бъде.
Първият път, когато Рълев стана последен, дали е пуснал или не на Виолета, все още имам своите съмнения. За мен той категорично не пусна на Виолета, просто толкова можеше на тази игра. Рълев е много готин пич. Изключително много го харесвам, но в този момент преигра, абсолютно съм сигурен.
В битките с Денислава нещата ескалираха на няколко пъти, имаше и лекарска намеса за Елвиса. Дали на него му е минало дори за миг през ума да даде играта на Денислава и да се откаже от надпреварата, ето как отвръща Мартин:
„Не бях сигурен дали Денислава го заслужава. Благодаря на себе си, че не й го дадох – не, тя не го заслужава! Денислава е може би най-голямото ми разочарование в „Игрите“, защото я чувствах изключително близка, многократно казвах, че е като моя сестричка, говорехме си постоянно, споделяхме, самата тя е ходила и е казвала, че единственият човек, на когото вярва, съм аз. Когато напуснах племето, тя плачеше.
И изведнъж на другия ден тя започна да говори как съм си заслужавал всичко, как не ме харесвала, как не можела да преглътне нещо. Ако това не е лицемерщина, не знам кое друго е. После тя пак излезе и каза, че ако не я е имало майка й, тя е щяла да играе с мен. Честно казано, ако в тълковния речник проверяваме какво значи „лицемер“, то там трябва да пише: „Денислава от „Игри на волята“!
След „Игрите“, след като видях синхроните й, й написах… няма да казвам какво, но й казах мнението ми за нея. Тя започна да ми се извинява, искаше да се видим, да говорим, пращаше ми някакви съобщения как това било една игра, как трябва да бъдем над нещата, как това било стратегия за оцеляване. Аз й казах: „Не, Дени, това не е стратегия. Това го правиш, за да си запажеш имиджа, който искаш да градиш!“
Хора като Денислава и Виолета никога не знаеш какво им е в главата, а и те са си жени. Всяка една жена във всеки един момент може да се разплаче, да се направи на разстроена, да те подхлъзне, да те измами. Ние сме мъже и жените това правят – оплитат ни в мрежите си. Всеки един мъж е слаб пред една жена. Просто жената знае как да се държи така с един мъж, че да го подлъже.
Такъв човек съм, че когато някой ме предаде, спирам комуникация с него. След „Игрите“ писах на всички, че искам да се съберем в „Джанам“ и да се забавляваме. Тогава Моника ми писа лично – било й неудобно, но дали можела и тя да дойде на партито. Разбира се, съгласих се, поканих я. Знам, че това, което говореше тя в „На кафе“, не бяха нейни думи, а на една друга дама – моя бивша половинка, която и тя многократно цитира. И до ден-днешен аз нямам нищо против Моника, пишем си, знам, че това там не бяха нейните думи. Моника беше огорчена от това, което се случи, но аз си седя зад думите – тя беше слава, а аз в този момент исках да играя със силните.
С Виолета не сме в никакви отношения. Нито сме се чували, нито виждали. Когато тя отпадна от предаването, се зарадвах заради това, че именно аз бях този, който я отстрани. Но не можах да се зарадвам на победата, защото тя беше много контузена, едва ходеше, беше на инжекции, на хапчета. Да почна да скачам и да викам от радост, при условие че съм бил Вили, миличката, която не можеше да реагира…
Тя по време на играта нямаше слаби ходове, но не ми харесваше това, че тя нареждаше хората по синхроните, не го правеше толкова директно. С нея имахме конфронтации, но тя никога не го е правила в очите ми. Ела и ми го кажи в очите!
Тези хора не искаха да влизат директно срещу мен, защото щях да ги срина. Щях да ги стъпча всички, с лекота при това, затова и никой не искаше да спори с мен. Ако бях на мястото на Краси Дунев, например, щях да намаля интервютата, защото като говори става по-зле.
Продукцията ме изкара милионер, а аз никога не съм го твърдял никъде. Имам някакви бизнеси, живея си добре, карам хубава кола, обличам се добре, но никъде не съм казвал, че съм милионер.
По отношение на твърденията на Емануела в сторита в социалните мрежи, Елвиса е повече от директен:
„Първото твърдение на Емануела – че съм параноиден шизофреник: „Приличам ли на такъв? Според мен не съм, това е една доста тежка диагноза. Пълни глупости!
Второто – че какъвто съм бил в играта – подмолен, долен, такъв съм и в живота: Аз съм влязал да играя „Игри на волята“, харесвам някои хора, играя с тях, после не ми харесват – не играя с тях. Не съм им длъжен по никакъв начин. Те не са ми семейство, нито приятели. Влязъл съм да изживея едно приключение и ще го изживея по начина, по който преценя. Това е моя образ, това съм си аз. Не съм играл роля. Бях себе си! Ако хората те харесват, добре, ако не – тяхна си работа.
На въпрос дали е бил с Емануела преди „Игри на волята“, Елвиса отвърна така:
„Влизайки в „Игрите“ – не, преди това – да. Тя знаеше, че ще влизам в „Игрите“, даже тя ме накара, защото аз нямах смелост. И аз на шега си пуснах кандидатурата. Реално Емануела ме накара да кандидатствам. Иначе тя даде няколко интервюта, в които каза, че не ме харесва и че нейните фаворити са всички мои врагове вътре.
Какво друго е коментирала Емануела в сторита? Че съм алкохолик. Естествено, че не е вярно. Ако беше така, дали щях да правя тези неща в „Игри на волята“ три месеца?! И изпадам в абстиненции… интересно твърдение. В резиденцията съм пил много малко алкохол, ей така, за наздраве, по едно малко узо.
Друго – тя казва, че нямам никакви пари и че лъжа родителите си за връзката ми с нея, за да може баща ми да ми дава пари да си плащам сметките. Че нямам никакви заведения, че всъщност са на мои приятели, но аз ходя в тях, водя там моите приятели от „Игри на волята“, за да правим реклама и да не плащаме сметки после. Естествено, че всичко това не е вярно.
После каза, че съм си ипотекирал апартамента, за да дам всичките си пари, за да мога да стана собственик на заведенията, на които тя твърди, че не съм. И направо почнах да се обърквам – собственик ли съм на заведенията или не, ипотекирал ли съм, не съм ли.
Всичко, което тя изписа, беше, за да може да ме срине по някакъв начин, да изляза с някакъв лош имидж. Жените да си мислят, че нямам нито един лев, за да не ми обръща никой внимание. Според нея явно е важно да имаш пари, за да ти обръщат внимание. Не съжалявам за нашата връзка. Бяхме около 6 години заедно, което е много време. Не е редно след това да излезеш и да го оплюеш публично.
Вижда се, че тя е наранена и озлобена. Жалко е, че няма хора около нея, които да й кажат: Еми, не го прави това, ще бъде в твой минус, не в плюс. Аз, например, изключително много уважавам цялото й семейство, познавам децата й, много готини и двамата, познавам сестра й, много готин човек, познавам майка й и баща й. От мен лично лоша дума за нея няма да излезе. Щом съм бил шест години с нея и ако плюя по нея, все едно плюя по себе си
