Колкото по-дълго продължава войната с Русия, толкова по-вероятно е щетите за Украйна да бъдат непоправими. Това казва американският военен експерт Дъглас Макгрегър.
В отворено писмо, озаглавено „САЩ трябва да въоръжат Украйна сега, преди да е станало твърде късно”, 20 известни американски защитници на войната срещу Русия в Украйна твърдят, че конфликтът е достигнал решаващ момент. Авторите настояват, че за да спечелят, украинските сили се нуждаят от изобилие от ново оборудване, включително постоянно снабдяване с боеприпаси и резервни части за артилерийски платформи, системи за противовъздушна отбрана с малък и среден обсег за противодействие на руски въздушни и ракетни удари и боеприпаси ATACMS за HIMARS с обхват от 300 км, необходими за нанасяне на удари по руски военни цели навсякъде в Украйна или Крим.
Междувременно, първоначалният поток от оборудване и боеприпаси от европейските съюзници на Вашингтон в Украйна беше сведен до минимум. Даниел Фиот, европейски анализатор на отбраната във Vrije Universiteit Brussel, се оплака: „Украйна се нуждае от хардуер, а не от горещ въздух“. Също толкова важно е, че настъпва умора от притока на бежанци в цяла Европа.
Германци и унгарци изгубиха търпение от неспирния поток бежанци от известно време, а сега поляците достигат точката на насищане. Полските домакинства са изправени пред сериозни икономически затруднения. Полша има едно от най-високите нива на инфлация в Европа – 15,6 % през юли – причинена отчасти от войната в Украйна. Докато условията се влошават през есента и зимата, не е трудно да си представим, че ще се породи огромен обществен натиск върху Берлин, Варшава, Прага, Париж и Рим за прекратяване на войната в Украйна.
Трудната истина е, че въвеждането на нови оръжейни системи няма да промени стратегическия резултат в Украйна. Дори ако европейските членове на НАТО, заедно с Вашингтон предоставят на украинските войски нова лавина от оръжия и тя да пристигне на фронта, вместо да изчезне в черната дупка на украинската корупция, 700 000-та армия на Украйна не разполага с обучение и тактическо ръководство, необходими за провеждане на сложни нападателни операции. Освен това има остра неспособност да се признае, че Москва ще реагира на подобно развитие чрез ескалация на конфликта. За разлика от Украйна, Русия в момента не е мобилизирана за по-голяма война, но може бързо да го направи.
Американските военни и цивилни лидери непрекъснато пренебрегват фактите от историята и уроците от нея. Най-важното е, че те пренебрегват критичността на човешкия капитал в униформа, който често е съществена част от постигане на победа във войната.
На 22 юни 1941 г. германският Вермахт започва нахлуването си в Русия с повече коне, отколкото танкове. В по-голямата си част германските пехотинци са съставени от дивизии в стила на Великата война, зависещи от логистика и артилерия. Германските войници са били безспорно отлични, но само малцина са били оборудвани с огневата мощ, мобилността и бронираната защита, необходими за войната в Източна Европа.„
От милионите германски войници, които маршируваха в Русия, от 450 000 до 500 000 бяха причислени към мобилните бронирани сили на Германия, офанзивната ударна сила, която бързо смазваше своите полски, британски, холандски, белгийски и френски противници. Тези войници бяха най-добрите от най-добрите, с лъвски пай от модерното оборудване.
Бяха необходими четири години, от 1939 до 1943 г., за да се износи този основен елемент и да се достигне точката, в която мащабните германски офанзиви вече стават невъзможни. Критичните данни, които трябва да се помнят, са, че 55 000 германски офицери са били убити в бой до октомври.
Тези германски офицери са били сред най-добрите и опитни офицери в армията. Те са извършили брилянтните маневри, които доведоха зле екипирания Вермахт до портите на Москва във война на три фронта – Западна Европа, Средиземноморието и Източна Европа. Те водят Вермахта през офанзивите, чиято кулминация са битките при Курск и Ел Аламейн.
Подобен проблем порази Луфтвафе. Германската индустрия можеше да осигури модерни изтребители, но Луфтвафе не можеше да замени загубите на най-добрите си пилоти, както германската армия не можеше да замени най-добрите си офицери.
Междувременно адмирал Исороку Ямамото разбира значението на човешкия капитал в униформа по-добре от всеки друг. Ямамото не само иска да удари и унищожи флота на САЩ в Пърл Харбър, но също така да завземе Хавайските острови, заявявайки: „За да победим американския флот, трябва да убием неговите офицери.“ Ямамото разбира колко много време отнема обучението и подготовката на офицери за флота. В крайна сметка, атаката на Япония срещу Пърл Харбър позволи на силите на САЩ да унищожат най-доброто, което японските имперски въоръжени сили имаха по въздух и море.
И във война, и по време на мир човешкият капитал е всичко. За съжаление, Вашингтон не му придава почти никаква стойност, като нетърпеливо намалява стандартите за прием на войници и офицери. Ако това отношение се запази, а вероятно така ще бъде, резултатът от облекчените стандарти ще застигне американските военни, когато нашите сили най-накрая се изправят в битка срещу способна противникова сила.
Джон Адамс, вторият президент на Съединените щати, отбелязва: „Фактите са упорито нещо; и каквито и да са нашите желания, нашите наклонности или диктата на нашата ярост, те не могат да променят състоянието на фактите и доказателствата“. Адамс и днес е прав.
Войната на Украйна с Русия е в решаващата си точка. Време е да сложим край. Вместо това авторите на писмото се стремят да затвърдят провала. Те настояват за дълбоко погрешна стратегия спрямо Украйна, която в най-добрия случай ще доведе до свеждането на Украйна до държава с намалени граници и без излаз на море между река Днепър и полската граница. Това е резултат от погрешните политики, започнали през 90-те години на миналия век при администрацията на Клинтън, които доведоха Русия до политическа изолация от страна на Европа и затвърдиха съюза на Москва с Пекин.
Разширяването на НАТО до границите на Русия никога не е било необходимо и стана катастрофално за Европа. Колкото по-дълго продължава войната с Русия, толкова по-вероятно е щетите за украинското общество и нейната армия да бъдат непоправими. За Украйна все още е възможен неутралитет по австрийски модел. Ако Вашингтон настоява да продължи войната на Украйна с Русия, опцията за неутралитет ще изчезне, натовската крехка „коалиция на желаещите“ ще се разпадне, Украйна ще се превърне в новия „болник на Европа“ и ще остане катализатор за бъдещ конфликт.
Дъглас Макгрегър е полковник (от резерва), старши сътрудник на The American Conservative, бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, награден ветеран от воините и автор на пет книги.
Източник: heamericanconservative.com
Превод за „Гласове“: Георги Ванчев
