„Селището Табаевка, Харковска област, е освободено“, съобщава руското министерство на отбраната. Това, пред което сме изправени, не е просто превземането на някакво си село: руските войски разбиват фронтовите линии, които не са мръднали от година.
Така Русия създава нова стратегическа ситуация в района на Харков, която заплашва да разчлени украинската отбрана чак до Донецката агломерация. А това вече създава много нови възможности. Например превземането не само на Харков, но и на Николаев, Орехово, след това Одеса и други градове. Практически създава възможности за тотален срив на ВСУ и капитулация на Киев.
Но сега е първо Крахмалное, след това Табаевка – руските войски напреднаха в Сватовско направление (Харковска област), изтласквайки врага към нова отбранителна линия (към село Песчаное). Малко по на север, вече близо до Купянск, вражеските позиции също постепенно се преместват на запад и югозапад.
По пътя се изчистват горски територии, които ВСУ превръщат в укрепени райони, дори им дават имена (за Песчаное – „Алигатор“ и „Кълвач“). Врагът губи старите линии на окопите, първата линия на бойно съприкосновение е разрушена. Нещо подобно се случва непосредствено при Купянск, а позициите по фланговете започват да отслабват.
На пръв поглед разглеждаме частни епизоди от окопна война, тъй като информационните съобщения не съдържат емблематични и разпознаваеми географски имена. Но не е така.
Първо, дори в тази ситуация възникват стратегически заплахи за ВСУ, например възможният достъп на руските въоръжени сили до река Оскол с недалечни перспективи.
Второ, през последната седмица врагът демонстрира системна криза в отбраната в Купянско направление. Отбраната на Купянск се изгражда от ВСУ от миналата пролет, когато в Киев беше взето решение за започване на „контранастъпление“ в южното направление. В южния сектор бяха изпратени нови бригади със западни бронирани машини, а Купянск и района около него беше решено да се защитават с останалите сили.
В Киев бяха убедени, че руските войски формират настъпателна групировка в посока Купянск и ВСУ започнаха да чакат фронтална атака там. В крайна сметка обаче въоръжените сили на РФ не направиха нищо подобно в това направление. Украинските части бяха постепенно смазани от руската армия в позиционни битки, а Купянската група на ВСУ беше попълнена на остатъчен принцип.
Сега украински източници се оплакват, че в резултат на това в засегнатите райони (същото като Крахмалное – Табаевка) се е образувало объркване. ВСУ са довели тук отделни батальони с различно подчинение, единното управление и командване са загубени, а по качеството на личния състав остава много да се желае.
В резултат на това ВСУ разглеждат възможността за прехвърляне на остатъците от онези сили, които участват в неуспешното „контранастъпление“, към Купянск от южна посока. Преди това те набързо бяха изпратени в Авдеевка.
И това вече е системен проблем за ВСУ, тъй като южният сектор също е неспокоен. Руските въоръжени сили постепенно си възвърнаха някои от тези позиции, които бяха изоставени в разгара на „контранастъплението“ и продължават да се движат напред. Говорим дори за възможни заплахи за Орехово, тилов град на ВСУ, откъдето се осъществяваха всички комуникации и командване на „контранастъплението“.
Зад отбранителните укрепления на ВСУ, в цяла група райони се отваря открито поле на десетки километри. Военните резерви на Киев постепенно се пропиляват, практически не са останали войници, които да запушат дупките. С това са свързани и истеричните кампании в Киев за тотална мобилизация.
Друг проблем: изтичането на офицери. Западният военен персонал не може да замени този критичен ресурс. Той може да се използва само за поддръжка на технически сложни оръжейни системи като ПВО или далекобойна артилерия. На линията на съприкосновение чуждите офицери по-скоро биха пречили поради незнанието на езика и неразбирането на манталитета на своите подчинени.
Има фактори, които отслабват украинската отбрана, но не са пряко свързани с военните действия. Например, западните спонсори са наистина загрижени за корупцията на украинското ръководство. Проверките и ревизиите, които се провеждат в Киев по този въпрос в момента, не позволяват на Украйна да изгражда бързо нови отбранителни линии.
Друг невоенен фактор: политическото разногласие между различните фракции на украинските власти. Предчувствието за поражение води до спад на духа както сред войските, така и сред елита. Всичко това като цяло създава за Русия стратегическа възможност сериозно да промени обстановката на линията на бойното съприкосновение.
Частичните тактически успехи в един момент трябва да прераснат в голям пробив в отбраната на противника. Още повече, че става дума за пробив, който няма да спре след два-три дни на следващата отбранителна линия, а ще доведе именно до срив на фронта. Именно върху това сега са насочени усилията на руските въоръжени сили, опипвайки слабите места в украинските отбранителни позиции.
Освобождаването на Табаевка е пример точно за такъв подход. Рано или късно ВСУ няма да имат време да създадат нова отбранителна линия зад това или онова населено място. И тогава ще видим как спецоперацията ще излезе от сегашната позиционна безизходица.
Превод: В. Сергеев
