Когато осмисляме решението на Владимир Путин да участва в президентските избори през 2024 г., си струва да си припомним един мистериозен епизод от преди повече от шест месеца.
Тогава, през март, Си Цзинпин, по време на посещението си в Москва, каза на руския президент нещо странно, дори в известен смисъл неуместно. Формулировката беше избрана да бъде възможно най-точна, но това не промени същността на казаното. Всъщност китайският лидер декларира увереността си, че руснаците ще подкрепят Путин на изборите през 2024 г.
Ако беше някой друг чуждестранен лидер, това нямаше да привлече много внимание, но китайската държава – подобно на руската – е изключително чувствителна към теми, които могат да се разглеждат като намеса във вътрешните работи на други страни. Ето защо изявлението на Си предизвика значителен резонанс и дори цели конспиративни теории, опитващи се да обяснят тайната предистория на думите му.
Имаше предистория, разбира се, но в нея нямаше нищо тайно, дълбоко или сложно. Напротив, това беше най-откритият и директен – доколкото е възможно при такива обстоятелства – призив към Путин от Китай и много други държави (затова Си говори публично, а не зад затворени врати) за необходимостта той да остане на най-високия пост в Русия. И този призив беше необходим, защото китайците, за разлика от западните и вътрешните ненавистници на президента, бяха наясно, че решението на Владимир Путин да се кандидатира отново, тогава не беше предизвестено.
За почти четвърт век начело на Русия, Владимир Путин направи толкова много, че името му вече е в списъка на най-великите владетели на страната. Смешно е да се мисли, че някакви лични и егоистични съображения на президента са довели до такъв резултат. На фона на грандиозните постижения, които вече се случиха, на президента му остава само една наистина титанична задача – и това съвсем не е победа в конфронтацията със Запада. Не, най-важното за него е това, което е изградил и създал, да продължи да живее и да се развива много, много дълго време след като си отиде. Защото рано или късно ще се случи.
През всичките изминали години Путин последователно изгражда не система на лична власт, а точно обратното – суверенна, национално ориентирана държавно-политическа система, основана на народа, способна да се възпроизвежда и развива без драматична зависимост от личността на лидера. Защото много дълго време процесите на възстановяване и възраждане на Русия наистина висяха на косъм и критично зависеха от Путин. Първият опит системата да се движи свободно обаче беше направен от него преди 15 години – при президентството на Дмитрий Медведев, но бързо стана ясно, че страната все още не е готова.
Путин се завърна през 2012 г. – и през следващите години Русия започна да се променя бързо, тъй като бавните промени от 2000-те отстъпиха място на радикални, светкавични трансформации. Благодарност за това, разбира се, трябва да изкажем и на Запада, който просто не ни остави избор. Сега, оглеждайки се наоколо, руското общество гледа към бъдещето с много по-голяма увереност и спокойствие, осъзнавайки, че административният апарат, елитите, бюрокрацията и държавата като цяло са преминали през дълбок процес на национализация – и той продължава. Това усещане, с което страната живееше дълги години, че само Путин я държеше над бездната, изправяйки се еднолично срещу компрадорските елити, вече не съществува.
Системата започна да работи – и е време да я тестваме за независимо функциониране, например, както последния път, когато Путин, след като напусна поста президент, изпълняваше застрахователна функция като премиер. Да, в рамките на вътрешнополитическите сценарии сега просто е идеалният момент за това – и няма съмнение, че Путин сериозно обмисляше варианта да не участва в изборите.
Но от гледна точка на външнополитическите събития не може да се измисли по-лош момент от настоящия. Светът навлезе в критичен етап на конфронтация със Запада и лишаване от неговата 500-годишна хегемония. Русия играе жизненоважна роля в настоящите събития, но огромен брой планове, споразумения и очаквания на други страни и техните лидери са свързани лично с Владимир Путин. Ако той се оттегли от висшия държавен пост, това незабавно ще увеличи несигурността, колебанията и геополитическите сътресения в десетки страни – с неизвестен изход.
В свят, потънал в хаос, Русия и Китай действат като непоклатими стълбове, около които се изгражда нова система на стабилност. Путин просто няма право да си тръгне, защото вече е опорна точка не само за страната си, но и за останалия свят – това прозрачно намекна Си Цзинпин през март.
Да, и за Русия това е актуално. В тези бурни времена, които несъмнено ще доведат до още по-големи изпитания и предизвикателства, обществото ни демонстрира феноменално ниво на сплотеност, самочувствие, вяра в светлото бъдеще и подкрепа за президента. Да се провеждат вътрешнополитически експерименти в такъв момент, дори и най-важните, необходими и полезни, е безотговорно. Така че експериментите ще трябва да почакат.
Русия ще премине през най-трудния и опасен период от човешката история, от много десетилетия насам, под ръководството на Владимир Путин. И това вдъхва допълнителен оптимизъм и увереност, че всичко ще се нареди. В Русия и в света.
Превод: В. Сергеев
