Нешка РобеваДо Георги Борисов
Здравей, Георги,
Снощи съвсем случайно /ако има случайности/ гледах предаване по БНТ – „Панорама“. Впрочем не гледах. Пишейки нещо, се заслушах, познах гласа ти и погледнах – беше ти.
Но ти ли беше в действителност? И колкото повече се заслушвах, и колкото повече осъзнавах, какво говориш и колкото повече усещах патоса в думите ти, толкова повече разбирах, че това не си ти. Ти не си Георги Борисов, когото познавах, не си Георги, с който се срещахме при Коцето – Константин Павлов – онзи – поетът – забраняваният, отхвърляният, заклеймяваният, по-късно приласкаваният, подмамваният, обожествяваният… При Константин Павлов – неподкупният, отхвърлил всякакви съблазнителни /в това число и на Сорос/,запазил достойнството, предпочел бедността… Гениалният поет. Поетът!…
Слушах те как говореше с яд, даже с ярост, срещу всички, които се осмеляват да не крещят „Руснаците на кладите!“ „Путин – в ада“ „Митрофанова – вън!“, срещу всички, които се осмеляват, освен да имат друго мнение и да го заявяват на глас… Ти НИ обяви за промити мозъци, руски слуги или, както там НИ наричаше… Не, не съм сбъркала, пиша „НИ“. Аз съм там – при търсещите истината. Каквото и да им струва. При тях – протестиращите, срещу глупостта, сервилността и страха…
Не можах да се нагодя… Да се присламча… Да предам Коцето… Явно ролята на глашатай не ми подхожда, не е за мен…
Георги, имам молба – бяхме приятели в едно друго време, когато имахме и илюзии и вяра, извади ме от списъка – не съм достойна да бъда между вас – бившите десиденти. А бяхте ли в действителност? Не съм за войната, каквато и както и да я наричат. Боли ме за всеки отнет живот, за всяка черна забрадка… Но не съм и между идиотите, които за да се харесат някому, ще се лигавят и мучат едно и също – каквото им нашепват в ухото…
Аз искам да си запазя правото да питам! Искам да знам. Искам да разсъждавам – сама да формирам мнението си /дори да греша/… Да имам правото на информация. Многостранна! Или поне двустранна! Не са по вкусна ми предъвкани истини… Не понасям пресолените манджи или презахаросани сладкиши. Не харесвам прекалените светци. Не искам сутрин да ме буди дрезгавият глас на омразата и да ме поучава, кого да мразя, защо и точно как да го мразя.
В този абсолютно подивял свят, невинни няма!
И накрая нещо светло!
Днес бях в центъра на Ботевград и с група млади хора събирахме подписи за провеждане на два референдума. За неутралитет и ненамеса на България във военни действия и против джендър-идеологията в училищата. За 4 часа събрахме над 250 подписа за всеки референдум. Дали мозъците ни бяха промити?
После отидох в София, за да подкрепя Семейството!
Нормалното семейство – онова, чието предназначение е да създава живот…
А в неделя, отново ще бъдем в Ботевград, отново ще поведем Похода за мир, твърде скромно отразяван от медиите / за разлика от гейпарада/. И отново ще събираме подписи, ще търсим подкрепа за Живота – без партийни поръчения, окраски и пропаганди. Без шарени знаменца и цветни балончета…
Само ние – народът!
Въоръжени с едната вяра… Ботевата… Вапцаровата…
Големите си отидоха, Георги.
Сами сме…
Както винаги Нешка няма грешка.Чудесна е.