Каквото и да се опитват да кажат институциите, колкото и да запълват ефирно време, прехвърляйки вината една на друга за ужасната катастрофа, да кършат ръце и да замазват грозната истина, оправдавайки се една с друга и прехвърляйки топката, истината е една: Загинаха 16 души, 27 ще останат инвалиди за цял живот.
И ще бъдат заклеймявани после, че получават народни пари, а ТЕЛК-овете им са фалшиви!
Правителството се събра и набързо обяви ден на траур.
Знамената увиснаха печално, а животът продължава. По медиите текат тъпи сериали, по радиата се носи весела музика, единствено в Световрачане има истински траур и цялото село е огласено от писъци и сълзи. Хората погребват своите близки. И няма да получат една стотинка обезщетение, защото автобусът е застрахован във фалиралата „Олимпик“.
Фактите са отчайващи, стряскащи, ужасяващи!
Автобус, който не е минал технически преглед /то и да е минал все тая/, се движи с леко превишена скорост
по път, ремонтиран за 2З милиона евро ?! само преди 2 години! „Освидетелстван“ преди 2 месеца от АПИ, тестван и обявен за опасен. И толкова.
Нито някой го спира за движение, нито някой започва ремонт.
Местните твърдят, че там непрекъснато стават катастрофи, но гласът им е глас в пустиня.
Разни служби взеха роби от асфалта и се оказа калпав, а мантинелата като дантела, дотолкова е пестен материалът.
От „Трейси груп“, която е абонирана за обществени поръчки по ремонтите с европейски средства, веднага се оправдаха, че са изпълнили всички изисквания.
Стар автобус, скапан път, съмнителен ремонт, 16 убити – виновни няма.
Даже не наказаха някой дребен чиновник да си измият ръцете с него.
Ден на траур ли?
Та в България този ден трябва да е перманентен!
Непрекъснато трябва да почитаме паметта на една или друга жертва на асфалта, времето, скоростта, ремонтите, рехабилитациите, или общо казано на голямото крадене на европари.
Днес не трябва да е Ден на траур, а ден на оставки!
Крайно време е някой там горе да поеме отговорност!
Поне двама министри трябва да си хвърлят оставките, да не говорим и за един над тях, който вечно реже лентички и се хвали какви пътища е направил, които после се оказват не пътища, а гробници!
Защото позволяваме това да се случва непрекъснато?
Колко обърнати автобуса и коли трябва да преглътнем?
Колко жертви трябва да оплачем?
Кога народът ще изпита освен жал към загиналите, гняв към крадците, които го управляват и придворните им служби, които уж контролират, но всъщност замазват кражбите?
Докога ще умират децата ни, майките ни, бащите ни, роднините, познатите, а ние ще развяваме траурни знамена и ще свеждаме глави, молейки се горещо да не сме следващите?
Не искаме траур!
Искаме оставки!
И всеки да си поеме вината.
Защото ни управляват убийци!
Автор Станислава Славова, istinata.net
1 thought on “Не искаме Ден на траур, а Ден на гняв и оставки!”