Тези избори бяха изключително важни, защото показаха къде минава най-ярката разделителна линия в нашето общество. Това коментира във „Фейсбук“ Петър Волгин.
От едната страна е политико-икономическият елит, който заметнат с баналната мантия на евроатлантизма, извършва привичните си далавери. Това са одобрените от Посолството лица, които са се съгласили да продадат България в името на личното си финансово благополучие.
Няма значение как ще ги наречете – ПП, ДБ или някакво друго съкращение. Същността им е еднозначно васална. Към тях, разбира се, трябва да прибавим и интелектуално-артистичния слугинаж, грантовите анализатори и поети, които не пропускат случая да плювнат срещу България с надеждата да им подхвърлят още някой и друг долар.
Възможно е, подведени от изборните резултати в София и най-вече от логореята на тези персони, да решим, че те са страшно много, дори да решим, че са мнозинството от българските граждани.
Обаче не са!
Това че няколко полирани „либерални“ мозъци прескачат за един час в три телевизии, далеч не означава, че повечето наши сънародници са такива. Не. Не са.
Истината е, че нормалните българи сме много повече. Много повече сме тези, които обичаме страната си. Тези, които не почваме да слюноотделяме при вида на някоя артистична персона, внезапно решила да заяви „смелата си гражданска позиция“.
Много повече сме тези, които се подиграваме на официозния евроатлантически догматизъм, а не повтаряме глуповатите му мантри.
Много повече сме тези, които вярваме, че България има силата да показва достойнство и независимост, а не обиден васалитет. И все повече ще ставаме, защото е логично да побеждава смелостта, а не превитият гръбнак.
Разбира се, че при гласуването на балотажа в София има геополитически елемент. Само че той съвсем не се изразява в глупостите, които ръсят едноклетъчните евроатлантици.
Путин и Крим присъстват само в техните изсушени мозъци. Работата е там, че за Васил Терзиев кметският пост в София е едно досадно задължение. Той не се интересува от това.
Ако наистина му пукаше за града, най-малкото щеше да се кандидатира на общински съветник. Но не, няма го там. Той гледа на кметския пост като на трамплин за по-висока позиция.
Наследникът на славната ДС фамилия ще оглави нов евроатлантически проект. Дори и на хората в Посолството е ясно, че конете, на които досега залагаха, са не просто куци, а мноооооооого куци. Затова ще ги сменят.
Според мен, спирайки се на въпросния Васил, отново са изтеглили късата клечка, но кай съм аз, че да съветвам Посолството!?
Начальство лучше знает, нали така беше. Тамошните мислители виждат, че ДБ толкова са затънали в злобата и омразата към всичко различно, че сами трудно ще влязат в парламента, да не говорим за нещо повече. Положението с подобреното евроатлантическо издание, т.е. ПП, не е по-добро.
Да, пепейците не са чак толкова опротивели на народа като ДБ, но чудовищната им некомпетентност е видна отвсякъде, както и желанието за кеш енд кери, колкото се може по-бързо.
Ето защо от Посолството са се спрели на Васил, който да оглави нов “ модерен технократски евроатлантически проект“.
Въпросният проект ще бъде също толкова тъп, колкото и предишните евроатлантически проекти, но Галя тепърва ще научи за това.
Така че евентуалната победа на Васил Терзиев ще бъде победа на всички онези, които искат да лишат България и от малкото останал суверенитет, окончателно да я превърнат в лишена от каквато и да било субектност територия.
Гласът за „новото лице“ на евроатлантизЪма не е нищо друго освен предателство срещу България. Колективният избирател на Терзиев е един колективен дядо Вълю.
Само дето оня е служил на турците, а днешният му последовател се прекланя пред брюкселци и вашингтонци. Срамна работа.
