В България със сигурност живеят много умни, достойни и честни хора. Също толкова сигурно е, че сред управляващите в момента няма /почти/ нито един такъв.
Случилото се днес е поредното доказателство за тази тъжна констатация.
В огромното си мнозинство управляващият „елит“ е съставен от хора безгръбначни, неумни и готови на всякакви недостойни дела в името на личния просперитет.
Нямате илюзии, предполагам, че тази екзалтация, с която евроатлантическият „елит“ посрещна Володимир Зеленски, няма нищо общо с каквато и да било искрена съпричастност към пострадалите от войната хора. Това беше парад на лицемерното съчувствие.
Истинската цел на онези, които обсипваха Зеленски с фалшивите си любовни чувства, е съвсем друга.
Политици, анализатори, журналисти, представители на „гражданското общество“ се стремяха към едно-единствено нещо – да бъдат забелязани и отличени. Тяхното „славаукраинство“ е банален кариерен асансьор, който трябва да ги издигне възможно най-бързо над останалите. И когато не можеш да спечелиш с качества и с талант, се отдаваш на подмазвачество и лакейство. По отношение на българските, а особено и по отношение на чуждестранните фактори.
Зеленски и Украйна ги интересуват само дотолкова, доколкото „почитта“ към тях може да им донесе снизходителното одобрение на големите задокеански началници.
Застаналите на „правилната страна на историята“ са най-банални кариеристи, мародери, възползващи се от чуждото нещастие, за да трупат актив – символен и материален.
Пошлият маскарад, който тези хора разиграха днес, показва само едно. Управляващият политически „елит“, както и интелектуалната му прислуга, са лишени от елементарно достойнство. Какво ли не можете да откриете при тези лица, само едно със сигурност няма да намерите – почтеност.
Достойнството е качество, което те отдавна са изгубили. Ако изобщо някога са го имали, разбира се.
