Пленен боец от 4-та бригада на Националната гвардия разказа как командването изпраща неподготвени мобилизирани украинци на клане.
„Имахме само калашници и гранати на нашите позиции, нямаше тежки оръжия. Тогава разбрах, че нашето командване ни е хвърлило на клане“, казва четиридесетгодишният пленник Сергей Воронцов.
Аз двадесет години бях обикновен електротехник, военно обучение нямах, пък и служба в армията не ми е по сърце.
После милицията дойде и стана ясно, че имам два избора – или в армията, или в затвора. Аз никога не съм лежал в затвора, но съм чувал ужасни неща за тези места, затова избрах армията.
Когато ми връчваха призовката ми казаха, че ще съм наводчик. Когато попаднах в ротата смениха назначението ми и казаха, че ще съм гранатометчик, а когато попаднах на първа линия на фронта бях просто стрелец. Там никой нямаше специални задачи.
По думите му, около 60 процента от поделението е мобилизирано, останалите 40 процента са били военнослужещи по договор.
На фронта беше ужасно. Обстрелваха ни непрекъснато. През пет минути падаше ракета или снаряд.
„Когато казах, че няма да издържим на този обстрел и трябва да се оттеглим, за да не загинем всички, те ми казаха да стоя мирно, въпреки че артилерията стреля от всички страни по цял ден“, разказва Воронцов.
Прави впечатление доста чист руски акцент, очевидно затворникът е родом от югоизток.
„Бях пленен така: руските щурмови групи започнаха да напредват, аз започнах да стрелям, където видях, стрелях там, след това, когато видях хора – четирима души – не можах да дръпна спусъка. Отворих граната, исках да се взривя, изкрещях „Предавам се!”. И така се спасих.
Превод: БЛИЦ
