„Българските избори отново ще са време разделно, вместо време обединяващо в политиката! И този път явно ще минат под знака на компроматните борби и негативизма“, казва пред borba.bg проф. Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет.
„Видяхме, че всичко това се преплита с конституционните реформи, които внесоха необходимата доза напрежение в и без това доста обърканата ситуация у нас.
На първо време се поставя въпросът дали тези избори ще доведат до нещо ново, дали ще повторят до голяма степен резултатите от предходните и ако има разлики, те в каква посока ще бъдат“, коментира той.
По думите му изборната социология достатъчно ясно определя, че в следващия български парламент ще попаднат 6 политически партии, а в Европейския парламент ще има представители на 5 родни политически формации.
Вероятно ИТН ще има сили да прескочи бариерата от 4% на националния вот, но трудно ще се класира за европарламента.
Новите политически субекти, които се опитват да набират скорост, трудно ще се впишат в изборната практика, защото голяма част от тях нямаха достатъчно време да покажат своя политически образ.
Проф. Галунов прави прогноза на резултатите от политическата надпревара.
„На първо място отново ще е ГЕРБ-СДС. Въпросът обаче не е дали ГЕРБ ще спечели, а с колко. Дали ще повиши броя на мандатите си и дали това ще е шанс за по-силна позиция в сравнение с настоящата.
Предполагам, че ГЕРБ-СДС ще има малко повече депутати от сега. Интересно е второто място и дали ПП-ДБ ще съумее да го запази.
Възможно е да се случи, въпреки че ще е трудно и това ще коства значителни щети на партията. „Продължаваме промяната“ успя да изконсумира всички политически минуси при управлението на кабинета „Денков – Габриел“ и не можа да прибави плюсове в своя полза.
През последната година ГЕРБ показаха повече политическа хитрост от своя партньор в коалицията, която двете формации упорито отричаха и оприличаваха като „сглобка“, „некоалиция“, „брак по сметка“ и т.н.“, прогнозира политологът.
Според него към третата позиция вероятно ще се насочи Движението за права и свободи.
То бе неофициалният партньор в последното управление на страната, но игра важна роля в приемането на конституционните промени. ДПС е най-лесната партия за прогнозиране, защото си има твърд електорат и вътрешнопартийни механизми. Така движението най-вероятно ще запази или с малко ще увеличи броя на мандатите си.
„Като четвърта политическа сила се очертава ПП „Възраждане“, които прекалено много се надяват на радикалната си опозиционност и смятат, че упоритото бягане от всякакви открити коалиции ще им донесе плюсове.
Реално обаче видяхме, че това „бягство“ от подкрепа на кабинета изчерпа политическия си потенциал. Заради това „Възраждане“ ще запазят резултатите си, но са близо до своя „политически таван“ и трудно могат да хванат електорат, който е чисто партиен.
Възможностите им за растеж са доста малки и това се видя на местните избори.
Петата партия ще е БСП, която има шансове да увеличи броя на народните си представители.
БСП, както и „Възраждане“ последно не бяха ангажирани с властта и това като че ли ги опази от негативите, които всяко управление трупа от недоволството на гражданите.
Шестата партия ще е „Има такъв народ“ . Тя ще преодолее 4-процентната бариера, защото разочарованието от „сглобката“ е сериозно и има граждани, които искат да гласуват за някоя партия, която не е свързана с управлението и с някаква радикалност в действията.
В момента ИТН създава впечатление за отказ от голяма амбициозност в политиката, но пък дава заявка за по-дълго присъствие в политическия живот“, убеден е проф. Галунов.
Той казва, че партиите извън парламента в момента са неподготвени. Тяхната активност и конституирането им става в движение.
„Виждаме, че някои от тях се прегрупират. Бих ги разделил на две групи – формации с леви политически послания и партии с десни послания. Ако вземем например коалицията, в която главните герои са Мая Манолова и Ваня Григорова, тя няма достатъчно политическо време и другите леви партии ще им попречат да направят нещо забележително.
Това, което ще се случи, е да откъснат гласове от други партии и най-вече от БСП. Не очаквам да ги видя в парламента. „Левицата“ също няма сили да прескочи бариерата. В дясното пространство коалицията, която се опитва да изплува в политическото пространство, е „Синя България“.
Особеното при нея е, че иска да съчетае десните послания с критика към досегашното управление, като се опитва да внуши, че истинската десница са те. И за тях времето е проблем.
За изброените партии тези избори по-скоро са инвестиция и заявка за следващия вот. В момента пробват силите си, изследват електората си и се стремят да изградят политическа физиономия. Те обаче ще трябва да покажат кое ги отличава от дясното, което е в парламента“, подчертава проф. Тодор Галунов.
Политологът напомня, че една нова партия, за да влезе рязко в политиката, трябва да има много харизматични лидери, много атрактивни послания или пък да се случи рязък срив на досегашните субекти и така нейното политическо време да настъпи внезапно.
„В момента виждаме недоволство на избирателите към управлението и към парламентарната опозиция, но тези партии запазват своите електорати на ниво „твърди ядра“, казва проф. Галунов.
ОТНОСНО ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ, ПОЛИТОЛОГЪТ ПРЕДРИЧА, ЧЕ ДО УРНИТЕ ЩЕ ОТИДАТ ЕДВА 1/3 ОТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ.
Но с 33-35% подкрепа се създава парламент, който е непредставителен и който ще бъде подложен на атаки от гледна точка на неговата легитимност.
„Това, което твърдят някои политици, е твърде пресилено, особено че ще влезем в изборна спирала и че ще сменим пет служебни кабинета. Мисля, че ще се намери някакъв вариант и ще се направи нова политическа сглобка.
Ако това не стане, ще се разиграе добре познатата схема за създаване на временен експертен непартиен кабинет.
Имаме да решаваме много важни въпроси като влизането в Шенген и по суша, Еврозоната и др. и вярвам, че ще се събере подкрепа за създаване на кабинет, но няма да е политически сериозно, ако влезем веднага от едни избори в други.
Новият парламент обаче ще бъде атакуван още при самото му създаване по най-очевидната причина и тя е ниската избирателна активност, която се очаква.
Това отвращение на избирателя няма как да не се отрази. И аз лично се учудвам от този феномен – избирателят е разочарован и той не иска да гласува, а в демократичното общество единственият нормален вариант за политическа промяна е гласуването.
Реално обаче се получава парадокс – тези, които най-много негодуват, те не искат да гласуват и помагат да остане същото политическо състояние и с това подкрепят тези, от които са недоволни. Учудвам се и на това как е възможно човек да отиде до изборната урна, за да пусне бюлетина „Не подкрепям никого“…
Това е сериозен проблем на българската демокрация, коментира проф. Галунов.
„В България няма ясна политическа традиция да се сформират големи коалиции преди изборите и те да останат такива и след вота, като се покаже на избирателя, че той трябва да подкрепи това обединение, което, ако спечели, ще управлява, а ако не успее, ще е силна и конструктивна опозиция. У нас първо се правят изборите, в които участват малки коалиции, и след това се изправяме пред тежък проблем.
Стига се дотам, че всяка партия, която е изтъквала отрицателните страни на своите опоненти, започва да търси контакт с тях, като забрави някак това, което е говорено, и направи коалиция.
Българският политически елит няма нагласата, че в парламента, в който, като се появят например шест партии, коалиционната култура изисква да се намерят допирните точки между 2 – 3 и повече формации и да се структурира кабинет. Свидетели ставаме обаче на едно постоянно недоволство, че и този парламент би бил нестабилен.
Това означава, че няма партия, която да установи монопол върху парламента, защото българският народ е пожелал в парламента да има няколко партии.
Следователно културата на общуване изисква да се търси държавническото, общото между тези партии и да се създаде правителство, което да отговаря на желанията на хората, които са създали този парламент толкова пъстър.
И като добавим, че всичко това се съчетава с недоверие към изборния процес, стигаме до големия негативизъм в родната политика. Умението да направиш коалиция, се оказа изкуството, което нашите политици не владеят“, категоричен е проф. Тодор Галунов.
