На българска територия, в сферата на енергетиката, в последните седмици наблюдаваме един откровен геоенергиен диктат, свързан с болезнената за нас тема за ядрената енергетика.
Това каза проф. Нина Дюлгерова в свой анализ на събитията в България и по света.
От много време в политическото пространство не е имало такава интензивност по тази тема, като започнем с динамичното участие на американския посланик в София по казуса с АЕЦ „Козлодуй“. В нейната реторика бе включен и все още непостроената АЕЦ „Белене“. Оттук именно излезе информацията, че в АЕЦ „Козлодуй“ може да се приложи хибриден проект – да се използват руските реактори за изграждането на 7-ми и 8-ми блок с американско ядрено гориво.
Американската посланичка обиколи премиера и президента, а след това Борисов авторитетно заяви, че в АЕЦ „Козлодуй“ може да се сложат руските реактори, купени за строителството на АЕЦ „Белене“.
Подобно безотговорно политическо говорене е опасно, защото коментираме документи и обстоятелства, свързани с руската енергийна платформа. Учудващо е с каква лекота се коментират въпросите.
На четвърти февруари, отново в присъствието на посланик Херо Мустафа, АЕЦ „Козлодуй“ сключи договор с „Уестингхаус Електрик Швеция“ за анализ, и основно за използване на алтернативен тип ядрено гориво за V блок на атомната ни централа.
До 2024 година този блок се захранва от „Росатом“ по договор, който е цялостна и завършена конструкция на един работещ проект. В момента се подписват документи, с които вероятно се прави първата стъпка към аналитичен доклад, където да се обоснове, че V блок след 2024 г. може да се захранва с ядрено гориво от „Уестингхаус“.
Питана ли е руската страна за тези договори? Изобщо не е питана!
Все пак, анализаторите са убедени, че по отношение на „Балкански поток“ трудно ще се стигне до санкции, тъй като там в изграждане на компресорните станции участват и американски фирми. Макар че това е относително понятие. Относително е и доколко и как САЩ, следвайки корпоративните глобални интереси, няма да елиминират някоя американска фирма. Все пак съм склонна да приема, че санкции за „Балканска поток“, където остана доизграждането на компресорните станции, няма да има.
– И друга тема започна да набира скорост – за активното участие на България в проекта „Триморие“, чието председателство поемаме по инициатива на президента Радев. Добре информирани ли са вече българите какво представлява този проект, какви са целите му?
– „Триморието“ е интересна тема с близо 100-годишна давност. Това е актуализиран проект, но той първо не разполага с много пари. Второ, с предложението на нашия президент страните-участнички от 12 трябва да станат 14, като се включат Гърция и Кипър. Трето, не е много ясно с какво и по какъв начин ще се реализира тази инициатива. През 2017 година тогавашният президент Доналд Тръмп участва в срещата на страните-участнички и идеята беше да се създаде един пояс, с който да се спре възможността Русия да транзитира конвенционални суровини на Запад.
След това инициативата се изпълни с още съдържание – дигитализация, компютъризация, наука, образование. В един момент нещата се размиха. „Триморието“ се превърна в деликатна политическа тема, която се използва като аргумент с антируска насоченост, но като цяло форматът няма действия, финанси и яснота кой ще бъде ръководител на този проект. Ротационният принцип е хубаво нещо, но като се има предвид, че Полша е с амбицията да е в основата на тази инициатива, като се има предвид, че и Унгария и други държави от този конгломерат от страни имат претенции да водят инициативата, моята теза е, че тя ще постигне съдбата на европейските инициативи Черноморска синергия и Дунавската стратегия.
– Българите ще приемат ли активно участие в инициативи, чиято същност е сдържането на Русия?
– Този въпрос трябва да го разгледаме в две проекции.
Първо, българското общество е миролюбиво. То не е запознато в детайли, с която и да е инициатива, ако не му се обърне специално внимание през медиите. Да не говорим, че хората в България са много добре настроени спрямо Русия и няма да приемат каквото и да било участие в американски инициативи, насочени срещу Русия.
Втората проекция е свързана с политическия ни елит, който, както виждаме, не е независим. Той се опитва чрез послушание навън да си решава въпроса за властта вътре.
– Има ли изостряне на дългогодишния конфликт у нас между русофили и русофоби по повод скандала с Навални? Очаквате ли засилване на напрежение по тази линия?
– Честно казано, не. Преди избори всеки говори каквото си иска. В контекста на вашия въпрос за преекспонирането и изострянето на конфликта по оста Русия, един от ориентирите е кой къде какво говори. Имам предвид традиционните медии, а не социалните мрежи.
Според мен, темата за Навални омръзна на всички. Когато едно нещо се върти, но се знае, че няма да има промяна или решение, с течение на времето то се превръща в част от ежедневието и никой не му обръща внимание.
– След смяната в Белия дом ще успеем ли да балансираме между интересите на Русия и на САЩ в България?
– Не бих отговорила с да или не. България отново се използва за терен, на който се борят чужди интереси, използвайки послушния български политически елит. Все пак, бих казала, че интересите на Русия са много по-близки до нашите, отколкото безцеремонните заповеди на САЩ.
Както виждаме, Америка се завръща
Но въпросът е, че това завръщане е съпроводено с откровено агресивна политика и незачитане суверенитета на държавите.
