Изненадан съм приятно от постигнатото на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност под егидата на президента Румен Радев.
Беше създадено усещане, че в българската позиция има някакво бързане, което беше неоправдано. Че има някаква промяна, което е странно, защото между България и РСМ има договор и той не се спазва от страна на С. Македония.
Но КСНС потвърди българската позиция.
Първо, трябва да припомним, че в България неусетно се смени дневният ред. Според мен – целенасочено, планомерно, през добре познатите усилия на неправителствени мрежи, либерални и прозападни кръгове. Не казвам нищо лошо за тях. Тяхната гледна точка също има своята логика. Но се създаде усещането, че България има да свърши нещо. Истината е, че Северна Македония има нещо да свърши.
Второто, което наложи заседание на КСНС и препотвърждаването на позицията за РС Македония е, че в България малко хора си дават сметка, че тя е скрепена от парламентарно решение (2019). Не е така лесно новото правителство да направи нещо ново. Има консенсус на парламентарната власт, която е основната в страната. Единственото място, където може да се пренастройват позициите е на такива форуми, където се събират всички парламентарни партии.
Още нещо важно – КСНС направи позицията на България още по-твърда, защото казва всичко казано досега, но слага и плюс – специален акцент върху правата на хората с българско самосъзнание. Прави се опит, най-накрая, за превеждане на българската позиция на брюкселски език, като се казва, че това е част от Копенхагенските критерии и че хората с българско самосъзнание са и европейски граждани.
Правата на гражданите са теза, която е по-разбираема за Брюксел.
Има две „но“. Първото е, че така съобщено, в главите на хората може да остане само посланието за македонските българи, което да ги доведе до усещането, че сменяме акцента от историята към правата. И ако утре в РСМ променят Конституцията, ние да вземем този бонбон, но да сме загубили всичко друго.
Второто „но“ – когато говорим за македонски българи, трябва да имаме предвид, че поне засега България – доколкото етносите не подлежат на признаване, а на самоопределение – избягва да говори за българи и македонци като за две отделни неща. Не съм сигурен дали „македонски българи“ е най-правилното от историко-правна гледна точка. Може би става дума за хора с българско самосъзнание, които не могат да бъдат приравнявани на малцинство, на една от народностите в РСМ. Строго погледнато, до средата миналия век няма съмнение, че това е основната народност.
Фактът, че заседанието на КСНС продължи шест часа, означава, че не е било леко. Но е знак, че участниците излизат заедно. Забележете, те адресират позиция на 44-ия парламент, декларации, договори. Тоест, те са се отказали да мислят по линията статукво-промяна. По темата за Северна Македония няма статукво-промяна. Няма лоши и добри. Има национална позиция и толкоз.
Позицията на 44-ия парламент, колкото и лош да е той, е добра, след като е българска позиция. Това е много силен знак.
Има и друго – почти 30 години ние нищо не правим. Нищо за икономика, нищо за култура…Колкото и да говорят от ГЕРБ сега, че е потвърдена тяхната позиция, разбиранията на Борисов по тези въпроси никога не са били стриктни.
Нещо повече – с интерес проследих реакцията на Христо Иванов. Това е политик, който представлява по-либералната част от българското общество. След като се стигна дотам, че прозападни и либерални политици като него потвърждават позицията, значи тя е стабилна.
Искрено се надявам с позицията на КСНС Кирил Петков да получи силен гръб, а да не се окаже силен товар на гърба.
Идеята му за надграждане е добра. Единственото, за което трябва да се внимава е да не стане замяна на история с икономика, на минало – с жп-линия. Можем да сбъркаме, ако тръгнем по този път, въпреки добрите намерения. Отсреща има енергична съпротива. Не трябва да си правим илюзии, че някой бърза да строи жп-линия. Сто години се пречи на оста изток-запад, а се прокарва оста север-юг. Какво ни кара да мислим, че в следващите няколко години това ще се промени? Би било наивно.
