Изказване на Румен Радев по време на конференцията “Войни и мир: ще дойде ли времето на дипломацията?“, организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация “Фридрих Еберт“:
Истинската сила на дипломацията е, когато тя идва преди бомбите и ги предотвратява, а не след опустошенията и жертвите. Голямата цел на международната общност трябва да е незабавното възстановяване на мира в Европа и в Близкия изток, което да гарантира нашата сигурност.
Постигането на мира и гарантирането на сигурността изисква обективен и безпристрастен поглед.
Конференцията „Войни и мир: ще дойде ли времето на дипломацията?“ даде възможност за трезва оценка и обективен анализ, от какъвто силно се нуждаем днес, защото България трябва да има устойчива външна политика, неподвластна на конюнктурни виждания, теснопартийни интереси и политически пристрастия. България трябва да развива своя капацитет, така че да може активно да допринася за намиране на консенсусни решения в ЕС и НАТО и да отстоява българския национален интерес.
След повече от седем десетилетия на мир в Европа отново се води мащабна война. Грешните стратегически преценки удължават конфликта между Русия и Украйна, както и жертвите и разрушенията, а последиците са риск пред световния мир, несигурност и нестабилност, дефицити, инфлация и социална нестабилност в съседните на войната региони. Русия допусна грешката в началото на войната да подцени волята на украинския народ да отстоява своята свобода и независимост, дори и на висока цена. В същото време Украйна и Запада като цяло подцениха военния и икономическия потенциал на Русия. Помним как водещи западни икономисти, експерти, политици и медии твърдяха, че няколко месеца санкции ще задушат руската икономика, че военният потенциал на Русия е изчерпан. Вместо това военнопромишленият комплекс на Русия днес е в подем, въвеждат се нови технологии, а мобилизационният потенциал на страната е огромен. Сега става изключително трудно военният конфликт да се решава със средствата на дипломацията, защото на свой ред Русия отхвърля прекратяването на огъня, за да започне преговори.
Всяко настъпление срещу добре организирана отбрана, със сходни по структура и състав въоръжени сили и при липса на авиационно превъзходство и съществено технологично предимство се превръща в хазарт. Украинското контранастъпление беше такова и доведе до близо 100 хиляди жертви. То затъна в окопите, а голяма част от най-новата предоставена техника от всички съюзници от НАТО изгоря в минните полета. Защо трябваше всички тези хора да загиват и къде беше дипломацията, къде бяха нашите ценности, сред които човешкият живот е най-висшата?
Тази критична оценка за хода на украинското контранастъпление и неговите резултати не е моя, а е обобщение на позиции на водещи политици, висши военни, анализатори и медии от целия Западен свят – от Америка и Европа. Надявам се, че това няма да даде повод и на тях да им се лепне етикет „путинисти“.
Именно преди контранастъплението беше най-подходящото време за преговори и търсене на мирно решение, защото Русия беше в подготовка за отбрана и след големи военни и териториални загуби, докато Украйна в подем и с психологическо предимство. Споделих тези оценки и възможността да се търси мирно решение със средствата на дипломацията с президента на Украйна Володимир Зеленски по време на неговото посещение в София. Този въоръжен конфликт няма военно решение и единственият начин е по-бързо да се седне на масата на преговорите и да се помисли за рационална формула за мир.
Необходимо е усъвършенстване на системата за сигурност, базирана на международното право, която да гарантира устойчив мир между Русия и Украйна. Същият подход следва да бъде приложен и за войната между „Хамас“ и Израел. На всички вече е ясно, че единственото възможно решение е политическо, в рамките на установяването на две държави според резолюцията на ООН. Дипломацията е алтернатива на войната и единственият реален път към постигането на устойчив мир и сигурност.
