За пореден път финансовият министър Асен Василев представи бюджет, пълен с надути числа. Сметките на хазната този път се препънаха още на ниво обществено обсъждане и се поправят, при това корекциите са в порядъка на милиарди – и в приходната, и в разходната част. Поправките за поредна година ще засегнат любима тема за хвалби на правителствата – капиталовите разходи на държавата, или иначе казано, инвестициите в нови сгради, имоти и съоръжения. Само че вече доста години рекордно високите инвестиции се оказват рекордно големи провали.
Както е тръгнало, в следващите три години провалът ще е много по-сериозен от обичайното слабо прогнозиране и неизпълнени планове, защото ще засегне европейските средства и ще се измерва в загуба на милиарди левове.
Три месеца преди края на 2023 г. изпълнението на обещаваните рекордни инвестиции от страна на държавата е трагично. Това можеше да се очаква на фона на късното приемане на бюджета, но финансовото министерство явно е било оптимисттично настроено и е очаквало нещо различно.
Към края на септември капиталовите разходи възлизат на 3,58 млрд. лв. – при планирани за годината 8,2 млрд. лв. или изпълнение от 43%. За да се сбъдне прогнозата на правителството, в следващите 3 месеца държавата трябва да харчи скоростно. Това надали ще се случи, защото при разходите за строителство харченето изисква подготовка и в края на годината ще има неизпълнение. Но от МФ уверяват, че до Нова година планът за инвестициите ще бъде почти изпълнен – до 7,7 млрд. лв. Очевидно се разчита на отчитане на разходи в „12 без пет“ – тази година приключваме стария програмен период за еврофондовете и мандалото хлопва – ЕК няма да плаща по фактури, издадени след 31 декември.
Сравнението с 2022 г. не дава много основания за оптимизъм. Тогава пак се обещаваха рекордни капиталови инвестиции, които отново не се сбъднаха и в края на годината изпълнението беше 5,6 млрд. лв. А и през 2022 г. се обещаваха капиталови разходи от 8,2 млрд. лв.
Провалът при еврофондовете ще може да се замаскира само временно
Неизпълнението на инвестиционната програма на правителството е лоша новина, защото означава липса на стимули за икономиката. По-лошата новина обаче е, че се задава фиаско с разходите за строителство, финансирани от еврофондовете. От този провал ще боли повече, защото той означава загуба на полагаемо се безмъзмездно финансиране.
Рекордните капиталови разходи в наличния към момента вариант на проектобюджет 2024 от порядъка на 12 млрд. лв., които сега ще се намаляват на 10 млрд. лв., за да поемат орязването на приходната част на бюджета с 2 млрд. лв., се дължат на много големи очаквани инвестиции по линия на плана за възстановяване и устойчивост и новите оперативни програми. Само малка част от заложените капиталови разходи са по националния бюджет, останалите са по линия на средствата от ЕС. Уви, министерство на финансите продължава да не представя достатъчно детайлни обяснения за планираните капиталови разходи по консолидираната фискална програма, така че да е ясно каква част от разходите по кой бюджет са заложени. Така или иначе рязкото увеличаване на инвестициите по линия на ЕС е очевидно.
За тази година МФ прогнозира изпълнение на разходите по линия на средствата от ЕС в размер на 5,5 млрд. лв. На този фон за следващата година в средносрочната бюджетна прогноза към проектобюджет 2024 са заложени разходи по линия на ЕС в размер на 8,5 млрд. лв. За 2025 г. сумата става съответно 10,3 и 10,3 млрд. лв. Голяма част от разходите по линия на европейските средства са именно капиталови разходи.
Провалът тук вече почва да личи. За сравнение само преди няколко месеца, през юли МФ даваше други прогнози за разходите по линия на ЕС в следващите години. Планираното изпълнение за 2023 отново бе за 5,5 млрд. лв., но за 2024 г. се залагаха 11,6 млрд. лв. и 10,5 млрд. лв. – за 2025 г.
Още от това грубо сравнение се вижда, че част от милиардите за бъдещи периоди изчезват. Каква част реално са загубени обаче ще става ясно в бъдеще време.
И при капиталовите разходи по линия на еврофондовете в края на календарната година ще трябва да има ударно разплащане, за да се наваксва изоставане в плановете за годината. По линия на ЕС инвестициите към края на септември са 1,4 млрд. лв. от общите 3,6 млрд. лв. От тези числа по никакъв начин не личи, че се приключва стар програмен период. Миналата година към края на септември изпълнението на капиталовите разходи по линия на ЕС е било сходно – 1,1 млрд. лв.
Курс към прозрачност?
Голяма част от залаганите държавни инвестиции все остават на тъмно противно на всички уверения за прозрачност. Структурата на бюджета е такава, че са видими само част от капиталовите разходи по бюджетите на министерствата и тези на общините. Така например капиталовите разход по бюджетите на общините към септември месец на тази изборна година възлизат на 1 млрд. лв. при заложена в самия бюджет целева субсидия за капиталови разходи в размер на 426 млн. лв. Тоест над половината пари идват извън тази смятана по специална формула сума, като горницата за тази година бе свързана и с програмата за финансиране на пътни и ВиК обекти на общините. Спорове заради липсата на прозрачност сега поражда и обещаната програма за финансиране на проекти на общините в размер до 1 млрд. лв., като ГЕРБ и ДПС настояват за повече яснота за разпределението на парите. Невидими са и част от капиталовите разходи в отделните сектори, които са извън бюджетите на отделните министерства и са заложени по централния бюджет.
Всичко това затруднява силно анализа къде има неизпълнение и на какво се дължи това. С липсата на достатъчно данни за еврофондовете картината съвсем се замазва, а там параметрите за следене станаха повече – и оперативни програми, и план за възстановяване и устойчивост.
Това е и едно от обещанията, които финансовият министър Асен Василен пое на проведената тристранка по проектобюджет 2024 – капиталовата програма да бъде разделена на две части, които да са видими за обществото, и да е ясно какви обекти се изпълняват по нея, по подобие на еврофондовете. Предстои да видим как ще бъде реално изпълнен този ангажимент.
При всички положения обаче на фона на големите суми, които следва да се инвестират по линия на ЕС и за което очевидно липсва достатъчно капацитет е неразбираемо да се залагат големи капиталови разходи по националния бюджет. Ясно е, че тук се спазват много по-малко правила и тези средства се харчат по-лесно (думата харчат може да бъде заменена с по-нелицеприятна), но ще е глупаво да се губят европейски средства, докато се харчат големи суми по национален бюджет за сметка на голям дефицит.
Какво ще се случи с приказката за капиталовите разходи, а и за останалите съмнителни пера по проектобюджета предстои да видим. Остава да се надяваме, че поне 2024-а ще е пълна година, с приет навреме бюджет. Тогава възможностите за оправдания за несвършената работа ще са по-малко.
Източник: segabg.com
