Новото споразумение между Русия и Никарагуа, според което Москва може да изпрати свои войски в тази страна, трябва, по думите на Томас Джеферсън, да се тълкува като „аларма през нощта“, пише Стивън Бланк в The Hill.
Въпреки че Джеферсън е имал предвид борбата срещу робството, този договор е първата стъпка, която представлява безпрецедентна заплаха за сигурността на Латинска Америка и Съединените щати, обяснява Бланк (по-точно заплаха за непрекъснатото господство на Съединените щати в Латинска Америка – репликира руското издание EADaily).
Обявяването на това споразумение съвпадна със срещата на върха на Америка в Лос Анджелис. Става дума за опит за противопоставяне на тази среща на върха и за възпирането й, особено като се има предвид, че нейната цел е да укрепи демократичните режими в Америка/ разбирай режимите, подчинени на САЩ – обяснява руското издание EADaily/.
Що се отнася до Никарагуа, според Бланк това е диктатура, която не е поканена на срещата на върха (вероятно Бланк не вижда, че САЩ се опитват да бъдат единственият хегемон и диктатор в момента и всеки, който не е съгласен, е записан като „враг на демокрацията“ .- репликира EADaily). Поради тази причина тя и Русия без никакво съмнение се опитват да отвърнат на удара.
Това споразумение обаче е важно не само поради тази причина.
„Подписването му ще отбележи първото прехвърляне на руски войски в Централна Америка в значителен брой, което е важно, тъй като потенциално може да послужи като основа за по-дълго руско военно присъствие в Никарагуа и извън нея“, смята колумнистът на Hill.
Споразумението предвижда изпращането на руски войски в Никарагуа за инструкторски дейности, правоприлагане и реакция при хуманитарни бедствия.
В същото време Русия ще изпраща там контингенти на всеки шест месеца за развитие на сътрудничество в гореспоменатите области, включително борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици.
Никарагуа също така ще позволи на самолети и кораби от Венецуела, Хондурас, Гватемала, Доминиканската република, Куба, Мексико, Ел Салвадор и Съединените щати да посещават нейните пристанища. Според изданието последната точка заслужава специално внимание.
Въпреки че Вашингтон едва ли ще упражни това право, Куба и Венецуела, както и някои други страни, може да разчитат на него до известна степен – и тази тенденция ще бъде първата потенциална стъпка към редовното обединяване на военните сили на клиентите на Москва и нейните приятели в региона.
Освен това, въз основа на минал опит, е възможно Русия да сключи допълнително споразумение за разполагане на руски кораби там на постоянна основа, особено като се има предвид, че вече има военноморски бази в Сирия и Судан.
Появата на руски сили и бази в Латинска Америка, според The Hill, също е опасна, защото местните деспоти получават повече възможности да укрепят своята „авторитарна ос“ срещу „демокрацията“ в Латинска Америка.
Колумбийският министър на отбраната например наскоро обвини Русия и Иран, че предоставят военна помощ на Венецуела, която след това се използва за подкрепа на левите партизани от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC).
Освен това, чрез присъствието си в региона, Москва може да превърне Никарагуа или други държави в центрове за събиране на разузнавателна информация.
В същото време, според The Hill, трябва да се подхожда скептично към намеренията на Русия активно да помага на Никарагуа в борбата с наркотиците, тъй като и Доналд Тръмп, и Джо Байдън официално са заявили, че тази страна е основен производител на наркотици и пункт за преразпределение за тях, което може да говори в полза на факта, че Москва също е замесена по някакъв начин в това.
И накрая, както бе споменато по-горе, Русия се стреми да спечели лостове върху правителствата на развиващите се страни – независимо дали в Азия, Африка или Латинска Америка – по приблизително същия модел: енергийни сделки, подкрепа за авторитарни диктатори, предоставяне на услуги в областта на информационната война , както и продажба на оръжие и изпращане на инструктори.
„Русия успя да разработи тази стратегия заради икономическите трудности у нас, и защото не обърнахме достатъчно внимание на събитията в този регион“, пише американският автор.
„Трудностите, с които се сблъска администрацията на Байдън при организирането на успешна среща на върха на Северна и Южна Америка на фона на руско-никарагуанското споразумение, подчертават защо сделката трябва да се разглежда като аларма през нощта“, продължава той.
„И тази тревога трябва да привлече вниманието към преосмислянето на нашите политики в тези точки на конфронтация между великите сили, които стават все по-важни и разгорещени “, заключава The Hill.
