„Оказа се, че е предизвикателство. Аз участвах в имитационните гласувания в Доброславци. Притесняват се хората, особено възрастните. Кой вижда, кой недовижда, треперят му ръцете…“
Стоилов обори тезата, че има голяма разлика между броя на недействителните гласове при хартиеното и при машинното гласуване.
„Тази разлика се получава, когато агрегираме всички гласове, защото машината просто не ви позволява. Ако сложим релси по АМ „Тракия“ и пуснем колите една след друга, няма да има катастрофи. Същото е и с недействителните гласове. Те се га са точно толкова – 3 цяло и нещо, колкото бяха и преди.“
В Кения на президентските избори недействителните гласове, с които ние оправдаваме машинното гласуване, бяха 0.8%, а на парламентарните – под 2%, при това гласуват 6 в 1 – 6 избора в една процедура, даде пример наблюдателят.
„Виждаме голяма язва в тези медийни пакети. Има една голяма група партии, които използват медийни пакети, насочвайки ги умишлено в определени медии, без да имат дори минимални шансове да влязат в парламента“, заяви Стоилов.
Той е на мнение, че медийните пакети трябва да бъдат натоварени с 50% самоучастие и да се вдигне прагът за участие в политическия живот.
А ето и какво се случва:
В последните години активността е рекордно ниска, припомня bTV.
През 2005 г. са гласували 55,8%.
През 2009 г. рекорден брой хора отидоха до урните – почти 4,4 милиона, или 60%.
Подобна активност сме наблюдавали на изборите за държавен глава преди 2000-ната година.
През 2013 г. за парламент своя глас дадоха 51% – 3,6 милиона души.
С изборите през следващата 2014 г. започва тенденцията за спад в активността. Тогава са гласували 48,7%, или точно 3,5 милиона души.
През 2017 г. гласуват 54%.
Какъв беше интересът и към спиралата от предсрочните избори през 2021 г.?
През април гласуваха 50,6%.
На 11 юли активни – малко повече от 42% от тези в списъците.
През ноември народните избраници бяха излъчени с гласовете на едва 40% от имащите това право.