Фьодор Александрович Лукянов е главен редактор на globalaffairs.ru, председател на Съвета по отбранителна и външна политика, член на президиума на Руския съвет по международни въпроси и директор по научните въпроси на международния дискусионен клуб „Валдай“.
Той даде специално интервю на Владислав Наков за „Гласове“.
– Здравейте, Фьодор Александрович, благодаря Ви, че приехте поканата на сайта „Гласове“. Във Ваш анализ отпреди няколко дни твърдите, че САЩ действа с патетични увещания и заплахи, но въпреки това изолация на Русия не се е случила. Как си го обяснявате? САЩ подцениха Русия или самата Русия се справя по-добре от очакваното?
– Преди всичко, ако погледне географската карта, без каквато и да е политическа конотация, но във всички останали аспекти: географски, логистичен, като природни ресурси, като човешки потенциал, и т.н. ще забележите, че държава като Русия няма как да бъде изолирана. Не може да бъде извадена от международните системи. И точно това се случи. Така че плановете да се изолира Русия политически и преди всичко икономически показаха, че страната в много отношения е независима от международните системи. Не във всички, но в много от тях. Не знам какво точно са очаквали САЩ и техните съюзници? Че Русия може да бъде отрязана от света…
– В самото начало всички експерти предричаха икономически колапс на Русия, че доларът ще стигне до 120 рубли, и т.н., но нищо от това не случи?
– Според мен просто не си направиха добре сметката.
– Западът си е направил грешна сметка?
– Мисля, че и двете страни, и Русия, и Западът, си направиха грешни сметки. Русия по отношение на военната част, а Западът и САЩ по отношение на очакванията им, че Русия ще изпадне във финансов колапс, което не беше постижимо. Русия е твърде устойчива и самодостатъчна, за да бъде разрушена с икономически бойкот. Има и още една причина, която е политическа. От моя гледна точка това е по-интересното. САЩ се провалиха в опитите си да привлекат повече държави в антируската коалиция с изключение на официалните си партньори. И вие виждате, че останалата част от света не е на страната на Русия, но определено не иска и да се присъедини към антируската коалиция. И това е интересен феномен.
– В тази връзка, на 24.08.2022г. ООН излезе с декларация, осъждаща Русия заради Украйна, която обаче беше подкрепена от по-малко от 58 държави или по-малко от 1/3. (Бел.ред. В ООН членуват общо 193 държави) Защо се получи така?
– За много държави от Африка, от Близкия изток, от Азия и дори за някои държави от Латинска Америка, военният конфликт, който се случва в Източна Европа, не е нещо изключително. За разлика от европейците те знаят, че войните никога не спират.
– В момента в Близкия изток има няколко активни военни конфликта.
– Точно! От десетилетия. Включително и конфликти с участието на САЩ и Европа. И нещо друго. Усещат, че доминацията на САЩ отслабва, в сравнение с това , което беше преди 10 или 20 години. И като отслабва и не може да ги принуди да следват тяхната политика защо тези държави да не създадат печеливши и изгодни отношения с Русия. Това според мен е една от най-съществените промени в международен контекст.
– Според Вас тези държави вече не виждат САЩ и съюзниците им като световна сила?
– Не така както преди. Световна сила със сигурност, но не такава, каквато беше преди.
– Изминаха 6 месеца от началото на т.н. СВО на Русия. Какви цели постигна Русия и какво следва?
– За съжаление нямам отговор на този въпрос. Конкретни цели не бяха обявени, освен „големите слогани“. Официално се казва, че СВО върви по план и всички цели ще бъдат постигнати. Мога само да предполагам, че първоначалната цел е била смяна на режима в Киев, която очевидно се провали. Така че не знам какви са целите. Докато Русия и Украйна смятат, че могат да надделеят военно, какъвто е случаят сега, всичко ще продължи без ясно очертани постижения. Не знам дали има някой, който може да каже какъв точно ще е финалът.
– Прочетох едно Ваше интервю за италианската преса, в което казвате, че СВО е краят на опитите на Москва да се интегрира в Европа. Прекъсва ли наистина Русия всички връзки с Европа?
– Не е Русия тази, която къса всички връзки със Запада. Обратното е. Не идва от Москва. От 60-те години на миналия век Русия захранва Европа с енергийни ресурси, а Европа захранва Русия с индустриални технологии. Но всичко това сега се изкоренява и то много бързо. Така че се съмнявам, че отношенията биха се възстановили в обозримо бъдеще. Ще живеем в нова реалност, в която, икономически, Русия и Европа са изолирани една от друга. Официалната цел на Европа е да се откаже възможно най-скоро от руската енергийна зависимост и при така поставената цел не виждам как отношенията могат да се ревизират, въпреки че бяха много печеливши и за двете страни.
– В момента България преговаря с „Газпром“. Според Вас какво ще се случи?
– Доколкото знам правителството в България е служебно. Така че е трудно да се предвиди. От друга стана условията на „Газпром“ от април са пределно ясни. Знаете ли, това, което виждам е, че не само България а ЕС е решил да прекрати енергийните отношения с Русия възможно по-скоро. Същото е и с Русия. Ако Европа официално настоява да се откаже защо Русия изобщо да се опитва да задържа енергийните връзки?! Процесът е реципрочен: Европа търси нови доставчици, Русия нови купувачи.
– Чуват се призиви за тотално ограничаване на руските медии в ЕС. Според Вас кой печели информационната война.
– Западът печели информационната война на Запад, а Русия я печели в Русия. В останалия свят никой не я печели, там хората са по-скоро индиферентни към нея.
– Буквално до 23.02. Русия категорично отричаше каквото и да е нахлуване в Украйна, но се случи. Как ще коментирате?
– Изглежда, че решението е било взето, аз не знам кога точно, но по-рано. Може би миналата година… Но военната логика е тази, която казва кога точно. Съвсем просто е, врагът не трябва да знае кога.
– И един последен въпрос. Къде виждате България в зараждащия се „нов световен ред“?
– Според мен България няма алтернатива освен да е член на ЕС и да е в неговата, да кажем така, сфера на влияние, независимо от това как ще изглежда самият съюз след 5 години. Най-неприятният въпрос пред държави като България е: Какво ще стане, ако ЕС не оцелее? Но така или иначе сега вие сте част от ЕС.
