Съветската торпедна ракета ВА-111 Шквал, която достига скорост до 370 километра в час, направи революция в подводната война, съобщава американското издание The National Interest.
VA-111 Shkval, суперкавитиращо торпедо от съветската ера, направи революция в подводната война със своята безпрецедентна скорост до 200 възела, благодарение на ракетен двигател и феномена на суперкавитацията. Чрез изпаряване на вода в пара в носа си, Shkval създава газов мехур, който драстично намалява съпротивлението, позволявайки бързо движение през водата.
По време на Студената война Съветският съюз силно разчиташе на своя подводен флот, за да отмени предимството на Америка във военноморските сили. Американският флот не само беше натоварен със задачата да помогне за защитата на притока на подкрепления към Европа в случай на Трета световна война, но и заплашваше директно Съветския съюз и би преследвал и потопил неговите подводници с балистични ракети. Първоначално СССР използва огромен брой дизелово-електрически подводници, а след това по-модерни подводници за ядрена атака, за да намали шансовете.
„Едно от най-иновативните подводни оръжия, разработено от Съветския съюз, беше суперкавитационното торпедо VA-111 Шквал. Силно засекретен, Шквал беше практически неизвестен преди края на Студената война и стана общоизвестен едва в средата на 90-те години. Задвижван от ракетен двигател, той можеше да развие удивителни скорости до 200 възела на час/370 км./. Но в свят, в който физиката гарантира, че повечето кораби и подводни оръжия достигат максимална скорост от 50 възела, как руските инженери са постигнали такъв пробив в скоростта?
Традиционно торпедата използват витла или двигатели за задвижване. Шквал пък използва ракетен двигател. Само това е достатъчно, за да стане торпедото бързо, но пътуването през вода създава големи проблеми със съпротивлението. Решението: махнете водата от пътя на торпедото. Но как точно човек премахва вода от пътя на обект в средата на океан?
Shkval решава този проблем, като отклонява горещите изгорели газове на ракетата от носа си, което превръща водата пред него в пара. Докато торпедото се движи напред, то продължава да изпарява водата пред себе си, създавайки тънък мехур от газ. Пътувайки през газ, торпедото среща много по-малко съпротивление, което му позволява да се движи със скорости до 200 възела. Този процес е известен като суперкавитация.
Номерът с поддържането на суперкавитация е торпедото да се държи затворено в газовия мехур. Това прави маневрите за обръщане трудни, тъй като промяната на курса ще изтласка част от торпедото извън мехура, причинявайки внезапно съпротивление при 230 мили в час. Ранните версии на Shkval очевидно са имали много примитивна система за насочване и атаките биха били сравнително прави торпедни удари”, се казва още в статията.
Междувременно руските подводници са единствените подводници в света, оборудвани със суперкавитиращи торпеда, модернизирани версии на Швал, въоръжени с конвенционална бойна глава. Руската индустрия предлага и експортна версия, Шквал Е, за продажби в чужбина. Иран твърди, че разполага със собствено суперкавитиращо торпедо, което нарича Hoot и за което се предполага, че е Shkval с обратно проектиране.
Източник: „Труд“, Гласове
