Сегашната ситуация постави пред нас най-важния въпрос: как да се отнасяме към Запада, който отприщи поредната мръсна война срещу нас? Как да се отнасяме към цялата западна цивилизация, с която ни свързва общ средиземноморски извор? Ясно е, че съвременният Запад, изоставил християнските си корени, не буди симпатии. Но каква е тази болест, която е довела противника ни до такова плачевно състояние?
Западната цивилизация се заражда през осми век, по времето на Пипин Късия и неговия син Карл Велики. След това, от големия смут и граждански борби, християнската империя на франките започва да се издига, обединявайки значителна част от Западна Европа за първи път от времето на Рим. Тази империя е управлявана от Пипин, човек от некралско семейство, и цялата тази ситуация се нуждае от обяснение и оправдание. Епископът на Рим коронова Пипин и под страх от отлъчване нарежда на франките да служат на новия крал и неговите потомци, но законността на подобни действия е много съмнителна.
Положението е спасено с помощта на фалшификат. Тогава се появява т. нар. Константинов дар (Donatio Constantini) – харта, изфабрикувана от името на император Константин Велики, която предоставя на римския папа пълнотата на върховната власт в цяла Европа.
Всъщност от този фалшификат произлиза толкова обичаната от Запада теория за изключителността: ние сме прави (единствено правилни), защото сме благословени от папата, законния наследник на императорите на Рим.
В резултат на това теорията за изключителността (която, между другото, предизвика две чудовищни световни войни) отново е коригирана. В съвременната си американска версия превъзходството на Запада се крие в удивителното съвършенство на неговите политически институции. Тези институции по чудодеен начин правят западните хора свободни, докато руснаци, перси, араби, китайци и всички останали стенат под игото на автокрацията и тоталитаризма и нямат търпение да бъдат „освободени“.
Трябва да се отбележи, че Западът, преминавайки от една теория за изключителност към друга, става все по-малък и по-малък, разбира другите все по-малко и все по-малко осъзнава собствените си действия. Сега сме свидетели на развитието (окончателно?) на едно дългогодишно заболяване. Сегашното глупаво и демонстративно поведение на Запада е плод на много стари хрумвания. И това повдига още един важен въпрос за нас: способен ли е Западът все още да опознае себе си или е обречен да потъва все повече във вечното сладко детство?
Вероятно прогнозата щеше да бъде недвусмислено отрицателна, ако на Запад във всички епохи нямаше хора, които се бунтуваха срещу лъжите. Лоренцо Вала, без да се страхува от съда на инквизицията, доказа фалшивостта на „дара на Константин“, Суифт и Честъртън се подиграваха на теорията за превъзходството на белия господар, Рудолф Вирхов подложи класификацията на човечеството на висши и низши раси на унищожителна критика, Франц Боас и Леви-Строс разбиха концепцията за културния расизъм, Ноам Чомски доказа, че така наречената свободна Америка е достигнала безпрецедентно ниво на вътрешен тоталитаризъм. Изобщо през цялото време имаше много такива – честни, свестни, умни, предизвикващи империята на лъжата и готови да отидат на кладата за своите убеждения. Те съществуват и днес.
Всъщност с тази мярка трябва да измерваме всичко, което се случва на Запад. Не приемайте болестта, а приемете тези, които се борят с нея. И им помагайте с каквото можете.
Западът се нуждае от твърдо рамо повече от всякога. Трябва да се ръкуваме с истинския, честен, консервативен Запад, да се ръкуваме над главите на онези, които гримасничат, скачат, беснеят и носят гуми (а вече и снаряди) в огъня на украинската криза. В девиантното и дълбоко порочно поведение на Запада, ако желаете, можете да видите и зов за помощ. От тази гледна точка дори гей парадите са жест на отчаяние, истеричен опит на болната западна общност да привлече вниманието върху себе си, да предизвика строга реакция от по-възрастните.
И това ни отвежда до ново предизвикателство. През цялото това време се опитвахме или да се интегрираме в Запада, или да получим гаранции за сигурност от него. Тази стратегия обаче не работи. Докато съществува „цивилизация на изключителните“, нито един народ на света няма да живее в безопасност. Затова нашата цел трябва да бъде ако не пълното излекуване на Запада, то поне привеждането му в средна поведенческа норма.
Това означава, че трябва да помислим за средствата и методите, които ще помогнат на Запада да излезе от инфантилното си състояние. Време е да създадем мозъчни тръстове за изследване на Запада; време е да се разработи дългосрочна програма за действие за освобождаване на Запада от мошениците, които са му наложили отвратителни форми на расизъм и шовинизъм. Ние трябва да помогнем на един нов, неизключителен Запад, способен да види и разбере другия, да се роди на света. Западът, тихо застанал в редицата на цивилизациите и не привличащ вниманието към себе си с грозни лудории.
И всичко това трябва да се направи сега.
Превод: В. Сергеев
