Кубрат набил Фюри? Не ми пука изобщо! А на вас?

България отблизо

Чета тази сутрин, че нашенският герой Кубрат Пулев ступал друга мускулеста маса – някакъв си там Фюри, колкото и да е известен.

Беше ми писнало от реклами – две седмици до мача, една седмица до мача, броени дни до мача, сякаш щеше да се случва събитие от световна, даже галактическа величина.

Разбира се, приятно е, когато българи печелят в спорта. Когато поне за малко караме хората по света да потърсят България на картата. И когато ставаме известни за няколко часа.

Но аз не искам да ставам известна със спорт, в който играят много пари и думата България се измерва с милиони в джоба на букмейкърите и с по един-два в джоба на пехливаните.

Много повече се радвам на децата, които носят медали от олимпиади по математика, информатика и физика и доказват, че на тази територия живее умен народ.

Много повече се радвам на гимнастичките, ако става дума за спорт, които години наред доказват, че сме най-грациозната и красива нация.

Ще изпитам национална гордост, ако поне в един доклад на ООН, на Евростат и на ЕС видя нещо положително. Например, че сме се оттласнали от дъното, че не сме първи по смъртност и последни по раждаемост, че хората имат какво да ядат, че най-после държавата е решила да лекува болните деца, че пенсионерите не умират от глад, че майките са сгънали палатките си и са се прибрали щастливи и с удовлетворени искания у дома.

Ще спра да се срамувам, че съм българка, ако прочета някъде, че сме минали поне Албания, защото Румъния вече няма как да минем по пенсии и заплати.

Ще се зарадвам, ако същият този народ, които беше залепил очи снощи с кръвожаден устрем очи в екрана и виеше след всеки удар, беше използвал енергията си за нещо положително.

Ще се гордея, ако яките мъжаги, които щурмуваха „Арена Армеец“, със същата сила и плам излязат на улицата и защитят някоя справедлива кауза.

Правим се на горди българи в един мач, а снишаваме глави, когато правителството ни нанася кроше след кроше.

Този изкривен патриотизъм не го разбирам.

Да си метнеш българското знаме в профила и да викаш „Браво, Кобра“, а да си затваряш очите, когато ти вдигат хляба, сиренето, тока, парното, водата, бензина, а заплатата ти остава същата е нещо необяснимо за мен.

Да навеждаш като покорно теле глава, като ти вдигнат тройно данъка на старата бракма, като ти увеличат винетките, гражданската отговорност, като те цапардосвет всеки ден с нови и нови данъци, вноски, задължения и да ти изпразват джоба кой както може, а ти да мълчиш, ми е още по-необяснимо.

И накрая да напишеш „Гордея се, че съм българин“ заради един мач…

Тайно ни чипираха, или се самочипирахе и се превърнахме в човекоподобни марионетки?

Аз пък не се гордея, че Кубрат набил Фюри.

И изобщо не ми пука!

Не се изпълвам с грам национална гордост.

А само с още повече срам, че живея в такава сбъркана държава с още по-сбъркан народ!

Ако искате, ме разпънете на кръст!

Не се гордея, не ми пука и толкова!

 

Автор Станислава Славова, istinata.net

Б. А. Тази статия е оригиналът! В който и сайт да я видите после, предупреждаваме, че е преписана без наше съгласие. 

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *