В епохата на късния СССР подпалвачи на войната бяха американските империалисти. Европейците Дьо Гол, Митеран, Бранд, Шрьодер и други видни европейци се усмихваха на престарялото ръководство в Кремъл. Те се ползваха от евтините руски въглеводороди и природни ресурси. И минаваха за миролюбци. Това пише в своя телеграм профил анализаторът Боян Чуков.
Тогава нещата изглеждаха така, но не бяха съвсем така. Европейците бяха предимно скрити русофоби и откровени лицемери. Затова хвалеха публично Андропов и Горбачов. Горбачов пък, по-късно се преобрази в рекламен агент на „Луи Вюитон“ и „пица Хът“за сметка на руските имперски амбиции. Днес еврокартинката е коренно различна.
Днес Путин и Русия са „агресивни врагове“ и са жизнено необходими на европейските елити. Те са основен инструмент за легитимиране на изградената властова брюкселска конструкция по дизайн на неолибералите.
Днес Кийър Стармър, Еманюел Макрон, Олаф Шолц и не на последно място Урсула фон дер Лайен са рекламни агенти на европейския „стратегически паразитизъм“ (за сметка на САЩ), който няма нищо общо с прокламираната от Еманюел Макрон „европейска стратегическа независимост“. Върху стратегическия паразитизъм, който мисли, че САЩ ще защитят Европа, се гради отсъствието на страх от война с Русия.
На практика, обаче, патологичната русофобия в Европа е последната сламка, за която се държат властовите европейски елити. Типичен пример са нашите лауреати. Готови са да попържат включително Тръмп и да вярват, че ще се случи чудо и чичо Дончо ще остане само нещо като ужасен временен кошмар в техния провинциален, смърдящ на корупция комфорт.
Повечето журналисти от големите национални медии още не са изхвърлили папките с опорните точки и клишета от времето на Сънливия Джо. В това отношение Нова телевизия е безспорен лидер. Нищо чудно като се има предвид собственикът на медията.
Междувременно, Европа се върна във времето на Уинстън Чърчил, когато британците се опитваха да вкарват САЩ във война със СССР. Сега европейците тичат в Киев и се прегръщат и целуват със Зеленски. Искат да бъдат спонсори на бандеровците, но дали имат пари?
Така или иначе, подготвят източноевропейците, като поприключат украинците, да ги включат като пушечно месо, загиващо за интересите на либералния Запад. От „последния украинец“ вървим към „последния източноевропеец“. Но този курс на непрекъсната битка с Русия, взет от европейския псевдоелит, води неизбежно до ядрен Армагедон.
С влизането на Тръмп в Белия дом е гарантиран (при определени условия), руският ядрен удар по войнствените европейци от Западна Европа. „Орешник“ е само стъпка към употребата на ТЯО (тактическо ядрено оръжие). Ако Кремъл реши, може да мине и без ядрено оръжие. „Орешник“ е достатъчен.
Кремъл, обаче, също е в сложна ситуация. Място за лавиране, „жестове“, нерешителност и неувереност не остана. Играта с „червените линии“ и „хитрите“ планове вече не е актуална. Тя превръща все повече Москва в „книжен тигър“ в очите на европейците. Напоследък, обаче, успехите на руската армия по фронтовете в Украйна и фактът, че няма кой да спре настъпващите руски войски паникьоса евроелитът и той започна, напълно неадекватно, да иска още повече война с Русия. По този начин могат само да си изкарат някой и друг „Орешник“, който ще ги намери дори в техните подземни скривалища.
Брюксел сам се вкара в задънена улица и от нея няма излизане. Урсула и Кая заедно с техните приятели и приятелки се превърнаха в огромен токсичен актив за Стария континент.
А у нас какво е, ами България си няма своя Виктор Орбан. Сегашното статукво у нас няма как да го измисли. Всички български „юнаци турбопатриоти“ са лего-конструкции, измислици на Запада за баламурници, и перпетуум-мобиле за илюзии и мокри сънища на биомасата, тоест на хората в България, които не мислят с главите си, а чакат Бойко или Пеевски да им кажат какво да мислят.
Изходът е един. RESET/НУЛИРАНЕ/ На цялата неолиберална прослойка, овладяла властовите лостове в България.
