Третият кръг мирни преговори в Истанбул между руската и украинската делегация, макар и много кратък, осветли няколко дълбоки и важни детайла за текущия геополитически момент.
Зеленски в отчаяна битка за политическо оцеляване
С настояването за среща с руския президент Владимир Путин, украинският лидер демонстрира, че отчаяно се опитва да си върне легитимността и образа на „миротворец“ — на фона на избухналите в страната “граждански” протести, мотивирани от антикорупционни обвинения, но видимо дирижирани от структурите на американското разузнаване.
Украинската делегация в Истанбул настоя такава среща да се случи, но Русия я отхвърли хладно. Владимир Медински, ръководител на руската делегация, даде да се разбере, че такава среща би имала смисъл само като финал на преговорите, а не като инструмент за политическо спасение. Тя трябва да бъде „венецът“, по думите му — не опит за нечие спасително начало.
Фактът, че президентският мандат на Зеленски официално изтече още на 20 май 2024 г., прави неговото настояване двойно по-безпочвено и нереалистично. Зад протестите прозира логистиката на ЦРУ, което (за пореден път) показва, че Вашингтон вече е отписал проекта „Зеленски“. Политиката на МИ-6, в съюз с Брюксел, търпи гръмовен провал. Скоро ще станем свидетели на новини за неговото изоставяне от близкото му обкръжение — индикация за задаващ се вътрешен преврат.
Доскоро той бе „ракета носител“ — инструмент за изстрелване на посредствени кадри към върховете на властта, легитимиран от Запада. Днес Зеленски е воденичен камък, който тегли надолу и собствения си лагер. Продължават да го подкрепят само либералите от български тип, които не могат да разчетат световната реалност — жертви на невежество, дори не на идеология. С което демонтирането им от властта ще бъде още по-бързо и безславно.
Антикорупционната тема – сигнал за режисирана смяна на режима
Протестите в Украйна, както винаги се случва в колониални режими, са облечени в дежурната фразеология за борба с корупцията. Това е стандартен западен шаблон за делегитимация преди смяна на режима. Аналогията с България е болезнено ясна — именно под това знаме се развива демонтажът на партия „Продължаваме промяната“. Но не защото Пеевски или Борисов са по-силни, а защото същите покровители, които качиха ПП на власт, сега вече не искат да държат чадър над тях. Киро и Асен вероятно вече са осъзнали, кой спечели изборите в САЩ.
Русия диктува условията на преговорите
Поведението на руската делегация в Истанбул ясно показа кой определя рамките на преговорите. Украинската страна не получи зелена светлина за искането си – лидерска среща. Още по-символично – разговорите се водеха този път на руски език, въпреки предишни настоявания от страна на Киев за английски. Москва вече не играе роля в някакъв либерален театър – говори със сила и с език, който отразява реалностите на бойното поле.
Завръщане към формулата „неутрална Украйна“
Постепенно се легитимира възможност Украйна да остане извън НАТО, но с гарантирана икономическа свобода — такава бе и формулата, одобрена в Истанбул още през 2022 г. Тя отново се завръща на масата, макар и под суровата реалност на вече загубената война от Киев.
Руският анализатор Сергей Караганов, както и някои гласове от германската опозиция, отново повдигат темата за „неутрална Украйна“ като единствен път към мир. По същество може да се преведе и като “изоставената” Украйна. Това е и единственото, на което бъдещият легитимен украински президент може да стъпи, ако иска да избегне още по-голяма национална катастрофа.
Войната приключва, но след отстраняване на причините за нейното възникване
Русия отдавна предупреждава, че военните действия няма да спрат, докато не бъдат отстранени причините за възникването на войната, която Западът започна в Украйна срещу Русия. Тези причини са отдавна известни. Това е преди всичко безпардонното разширяване на НАТО в Източна Европа и на Балканите. Тогава страните бяха принуждавани да влязат най-напред в НАТО, а след това в Евросъюза. Сега вече и ЕС се превърна от съюз на държави за икономически просперитет, във все по-военизирана структура, която опитва да насочи военна сила срещу Русия. Тези планове са обречени на провал, понеже повечето европейски държави не искат да воюват с Русия, а искат сътрудничество и дружески взаимоотношения с мощната федерация. Всичко това води към „ултиматумът на Путин“, който руският лидер отправи към САЩ и Запада още през декември 2021 година. Тогава Западът се смееше. Сега вече реве за мирни преговори. Втората причина, разбира се, е превръщането на Украйна и нейната армия в ударен юмрук срещу Русия. Тогава Путин поиска САЩ и Западът да изтеглят своите военни бази извън Украйна, Източна Европа и Балканите. Тогава това не бе пренебрегнато, което доведе и до войната в Украйна. На всички е ясно, че Руската федерация не може да съществува с ядрени ракети на САЩ и НАТО, разположени на пет минути път от Москва. Така че докато не се изпълни и това руско условие, което води до появата на нов световен ред, мир няма да има. Нито в Европа, нито по света.
Европа — извън уравнението
Най-яркото отсъствие в Истанбул бе това на Европейския съюз. Отново.
Нито комисар, нито лидер, нито дори изявление. Европа окончателно не е субект, а обект на последиците от чужди решения. Задълго.
ЕС се маргинализира напълно и изчезна от процесите, които ще определят бъдещия нов ред на континента и в света.
Вашингтон и Москва започват да губят търпимост към европейските неолиберални тоталитарни диктатори. Припомням, че в безпрецедентно изявление, Държавният департамент на САЩ осъди „оруелската цензура“ в ЕС, като писа, че хиляди европейци са осъждани за критики срещу собствените си правителства. Това е явен знак, че и на Стария континент предстои преоформяне – не само политическо, но и институционално.
Сценарият вече се пише, определят се изпълнителите на главните роли. Вероятно премиерите на спектаклите ще започнат през есента.
Турция — мост между два свята
На този фон Турция се позиционира като новия посредник между Изтока и Запада. Ердоган е единственият лидер в НАТО, който поддържа равни отношения с Москва и Киев. Той ще има и решаваща дума, когато се стигне до преразпределение на сферите на влияние в Европа. Турция отдавна напусна ролята на периферен съюзник и стана важен посредник между договарящите сили САЩ, Русия и Китай. Това обаче ще се случи само и единствено, ако Турция не забрави, че е посредник, а не велика сила.
Посланието на преговорите
Преговорите в Истанбул очаквано не донесоха примирие, но дадоха ясно послание: войната в Украйна навлиза в решаваща политическа фаза. Победителите започват да диктуват бъдещето. А губещите — ще се подчиняват
Европа няма глас.
Зеленски губи власт.
Един нов ред започва да се очертава – отвъд рамките на лишения от разум Брюксел, отвъд старите съюзи в една съвсем нова реалност и с нови правила.
Напомням, че винаги при смяна на курса в световен мащаб, новата власт с категоричност демонстрира, че няма да търпи неподчинение и своеволия.
И го прави с показни послания!
Не само Москва, но и Вашингтон вече не вярва на либерални сълзи.
Източник Фейсбук
