ЕП прати на Гешев 29 въпроса за правосъдието у нас, знакови дела и потулването на „Барселонагейт“

България отблизо
”Барселонагейт” и записите и снимките на премиера Борисов, изтекли в последните месеци в публичното пространство, са част от темите, по които Европейският парламент е пратил въпроси до главния прокурор Иван Гешев, е написано на сайта на ЕП. Въпросите са общо 29 и освен към главния прокурор, са насочени и към премиера, правосъдния министър и правителството като цяло.

Те са озаглавени допълнителни въпроси след изслушването за България в групата в ЕП за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права. Тази група е част от комисията ЛИБЕ на Европейския парламент. Гешев и Борисов бяха поканени за изслушването на 28 август, но и двамата изпратиха заместници. Очевидно отговорите им не само не са задоволили евродепутатите, но и са разпалили интереса им към случващото се в България, пише още в. „Сега“.

 

„Наскоро испанските медии публикуваха информация за висящо разследване, за което се твърди, че свързва премиера Борисов със схема за пране на пари в Барселона. Работи ли българската прокуратура по това дело, като се има предвид, че е получила сигнал за случая още през 2019 г. Ако да – на каква фаза е разследването“, гласи един от въпросите към главния прокурор Иван Гешев. „Преди няколко месеца в медиите бяха пуснати записи. В тях глас, наподобяващ този на премиера Борисов, заплашва да „изгори“ опозиционен политик, понастоящем евродепутат (Елена Йончева, бел.ред.). Има ли разследване или проверка по този случай. И ако да – на каква фаза е“, се пита в друг въпрос.

„Българите станаха свидетели на различни записи и снимки в медиите. Но не всички те са анонимни, някои бяха изпратени от прокуратурата, макар и част от разследвания, а други, преди да бъдат образувани разследвания. Как оценявате тази практика?“, е следващият въпрос към главния прокурор.

 

Гешев трябва да отговори и дали има желание да коригира невярната информация, публикувана на сайта на прокуратурата, че изслушването в групата е било по негова инициатива. „Всъщност групата реши да проведе тази среща и покани главния прокурор, който изпрати заместник“, се посочва във въпросите.

 

Към държавното обвинение има и питане какви точно мерки е предприело за борба с корупцията. Евродепутатите се интересуват още дали има разследвани и обвинени политици – от опозицията или от управляващите, както и как правителството и прокуратурата ще гарантират, че реформите, които формално са направени, ще се превърнат в истински резултати срещу корупцията.

 

Въпросите към правителството са свързани с предложенията за промени в Конституцията, реформата в прокуратурата, все още неизпълненото решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. по делото „Колеви срещу България“, което очертава проблема с безконтролния главен прокурор. Има интерес и към медийната свобода.

 

„Върховенството на закона засяга и медийната свобода. Ситуацията по този въпрос в България е много тревожна“, пишат евродепутатите. Те цитират годишния доклад на Съвета на Европа, че медийната среда се влошава, собствеността на медиите е непрозрачна и медийният пазар е завладян от олигарси, които използват медиите за политическо влияние и очерняне на критици и противници, а разпространението на печата е собственост на група от фирми на политик. Името на депутата-медиен магнат Делян Пеевски не е споменато, но евродепутатите искат да получат коментар от вицепремиера (вероятно Екатерина Захариева, тъй като тя присъства на изслушването, бел. ред.) точно на констатациите за фирмите на политика – как това се отразява на свободата на медиите и какви действия планира правителството в тази връзка.

 

„Има сериозни тревоги за концентрация на медийната собственост, а България е на 111-о място в индекса на медийната свобода. Журналисти докладват за заплахи. Какво ще направи правителството, за да повиши прозрачността на собствеността, да промотира плурализма на собствеността и да гарантира сигурността на журналистите“, е друго питане по темата с медиите.

 

Друга група въпроси засягат предложението за нова Конституция. Евродепутатите искат да знаят дали е имало обществено обсъждане на предложенията за промени в конституцията и дали е правена оценка за въздействието им, както и какво налага съдебната власт да получи законодателна инициатива. „В повечето страни съдебната власт прилага закона, а не го създава. Това е част от разделението на властите. Какво налага тази реформа“, питат евродепутатите. Те се чудят и защо президентът е изключен от процедурата по назначаване на главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. „Ролята на президента никога не е била обект на препоръки или анализи в докладите на ЕК или Венецианската комисия. Каква е целта?“, гласи въпросът.

 

„Смята ли правителството, че като представя съществени конституционни реформи само месеци преди изборите, това позволява внимателен, прозрачен демократичен процес“, е друг неудобен въпрос към управляващите.

loading...

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *