Много ме мъчи един въпрос и нямам лесен отговор защо се случи така с годините…
Става въпрос за обезценяване труда на едно съсловие, което някак си остава незабелязано на фона на масовите и почти редовни протести на учители, лекари, полиция, селскостопански труженици и т.н и т.н. Не омаловажавам в никакъв случай техния труд. Всички сме наясно, че ако децата ни нямат добро образование, ако лекарите не ни лекуват качествено, ако живеем, страхувайки се за живота си, няма да имаме бъдеще. Но защо се случи така, че една голяма група хора останаха вече 28 години извън полезрението и на медии, и на политици?
Става дума за така наречените технически кадри – машинните инженери, специалистите, свързани пряко с производството на изделия от леката и тежката промишленост. Обучението на един такъв кадър никак не е лесно. Преподавателите в университетите, където се обучават тези специалисти, както и самите студенти, и не на последно място всички завършили инженери, знаят колко сложна и обемна материя се изучава там. Имам спомени колко лесно всеки средно интелигентен ученик успяваше да премине кандидат-студентските изпити за институти, свързани с икономическо образование. Навлизането на тези специалисти в трудовия поток беше въпрос само на няколко месеца. Но, за разлика от много други, дипломирането е само първата стъпка в развитието на един инженер.
Едва ли има човек, който да не е наясно колко много време трябва да мине, за да навлезе в конкретно производство или дейност един ново завършил млад човек или инженер, решил да смени работното си място. Нужни са години. Всяко едно производство си има своя специфика. Трудности от страна на екипировка, инструменти и машини, програми за цифрово управление и за автоматизация на производството са постоянен спътник. Навлизането на RP програми е необратим процес, но само с компютърна грамотност управлението и поддържането и в машиностроителните предприятия е невъзможна мисия. Ако не се обучава един инженер постоянно, той изостава, става неполезен както за себе си, така и за фирмата. Ниското заплащане в този бранш принуди младите хора да се ориентират към престижни професии и науки – компютърни системи и технологии, електротехника и електроника, икономика, бизнес администрация и много, много други. Често липсата на желание за образование е породена от несъответствието сложност на извършваната работа – адекватно заплащане.
В момента много фирми изпитват нужда от подготвени технически кадри, липсват квалифицирани стругари, фрезисти, шлосери, заварчици. Закриха се училища, които създаваха кадри със средно техническо образование, а никой не си задава въпроса само с търговия ли ще се изхранваме? За да имаме средства да купуваме, трябва и да произвеждаме. Много критики съм чувала и чела за плановото производство преди демокрацията. Че се създавало свръхпроизводство. Но критиките биха били основателни, ако се забелязва развитие в положителна посока на българската икономика. Изключвам скалъпените, съшити с бял конец отчети. Обезлюдяват се селата – истина е. А преди години в голяма част от тях имаше изнесено производство на някои от по-големите фирми от градовете. Създаваше се работа на хората и те не изпитваха нуждата да напускат родните си места.
На какво сме свидетели в момента – на съсредоточаване на хората в няколко големи градове в България, точно поради недалновидното управление на икономиката ни. И струпването на половин България в София. Не му е мястото и темата в момента да коментирам причините и следствията, но ме боли, че за хората, които пряко участват с идеи и труд в производството на машини за производство, няма и не виждам да има светлина в тунела.
Докога ще си затваряме очите за огромния проблем, който назрява в страната ни? Няма да има кадри, които да ремонтират дори апаратурата в болниците! Отвън ли ще ги внасяме? Освен магистрали на този народ са нужни и фабрики!
И ако не го разберете, господа управляващи, ще ви се наложи да го разберете по трудния начин – когато проблемът стане нерешим!
Автор: Ели Комитска
Аз работех като машинен инженер до 31 декември 1990 г.! За разлика може би от другите, аз можех да направя всякаква машина от идеен и работен проект до изпитания на машината, направа на опитен образец, единично, серийно и масово производство, с пълна конструктивна документация, изчислителни записки, инструкция за експлоатация, паспорт на машината, техника на безопасност и охрана на труда, инструкция за опаковка и транспорт, пълна технологична документация за изработка. Всичко се правеше „на ръка“, на чертожната дъска и после на отделни металорежещи машини и площадки за монтаж. Такава бе науката тогава… Тъкмо се научих да правя машини и всичко бе спряно! Сега се използват програми- Аутокад, Солид 3 Д и др… След това програмите изготвени на Солид се вкарват в специализирани машини, които работят вече и в 5-мерно пространство и правят всичко, всякакво изделие… Вече почти всичко съм забравил! Не зная дори сега на какво ги учат. То програмите са ясни. Преди години от любопитство ги учих. Трябва само компютър с инсталирани програми за проектиране, например Солид, но специализираните машини дето всичко могат да изработят де ги? Има ли такива машини вече някъде в България? Защо стана така, че изостанахме в това отношение от другите. И ние можем, но явно много малко са тия, които могат….или ги мързи и не им се работи!?