Спомени от соца: Гладни студенти крадяха хляб, за да оцелеят! Истина или…

България отблизо

„Често чета как се отрича всичко от нашия живот и чак започва да ми се струва, че изобщо не съм живяла.

Нямало ме е, не съм присъствала в миналото си, на всеки ъгъл са ме дебнели милиционери, за да ми сложат печат на крака, ако полата ми не е под коленете. Или да ме арестуват, ако си тананикам „Бийтълс“.

Това пише нашата читателка Зорница Илиева от Русе.

„Искам да разкажа всичко, както си беше, защото мозъците на младото поколение непрекъснато се изглаждат и манипулират. Чувам и чета такива измислици, че чак започвам да се питам аз ли бях момичето с къдравата коса и късата рокличка, което отиде да кандидатства във Великотърновския университет. Аз ли бях девойчето, което си взимаше изпитите с шестици, защото учеше. А библиотеката беше пълна, защото и другите учеха.

Мизерствали сме, крали сме хляб, бъркали сме каши от брашно, за да оцелеем. Това чета непрекъснато. И съм удивена! Обидена! Буквално отчаяна!

Учих там от 1976 до 1980 година. Не съм крала хляб, защото имаше колкото поискаш. За купон за стола давахме 30 стотинки.  А от шублера можеше да си вземеш първо, второ и трето по избор и ако ти се яде, по десет филии хляб. Стипендията за успех беше 50 лева на месец. При купонче от 30 стотинки, смятате ли, че сме гладували?! Вярвате ли, че сме крали? А родителите ни допълнително ни пращаха пари.

Освен това модата беше да получаваме колети с храна от къщи. Пристигаха варени пилета, домашни луканки, яйца, кексове, баници, сладки, буркани с лютеница и конфитюр…Който получеше колет, правеше купон в стаята си, защото това просто нямаше изяждане. А на етажа през ден някой се провикваше – хайде, банда, папото пристигна! И след вечеря в стола, се натъпквахме до козирката с домашна храна.

Загрижени татковци носеха на момчетата вино и ракия, в почивните дни купонясвахме до зори.

Общежитието струваше 1,80 на месец. С безплатно парно, безплатен ток, в най-страшните зими ходехме по тениски, защото вътре беше адска жега. Някои момичета се опитваха да готвят, но резултатът беше загоряла тенджера, забравена на котлона. Защото бъдещата домакиня или беше на сладки приказки в другата стая, или рецитираха с гаджето си стихове в горичката.

Беше традиция веднъж седмично да ходим в ресторанта на Света гора, в заведението на Мотела, или в механата „Хаджи Минчо“.  Мешана скара, плюс салата, плюс чаша ракия и каничка вино струваше 4 лева. А оркестърът свиреше и се въртяхме по дансинга до полунощ.

Чета и че по магазините нямало нищо. В Търново имаше завод за колбаси и в халите беше пълно с деликатеси и луканки.

След като свършеха изпитите, задължително правехме луди купони. Ядене на корем! Слами и луканки – препълнени чинии. Туршии и мезета от кварталното магазинче, пак на корем.

Крали сме хляб, за да не умрем от глад?

Да!

Но не тогава.

Сега съм готова да открадна, защото пенсията ми е 200 лева по болест и понякога си мечтая за топъл нашенски хляб, истинско сирене, купонче за стола, мамините колети, а стомахът ми жално стърже при спомена.

Умираме от глад, но СЕГА!“

Записала:

Автор Станислава Славова,  istinata.net

 

loading...

Tagged

11 thoughts on “Спомени от соца: Гладни студенти крадяха хляб, за да оцелеят! Истина или…

  1. Точно така си беше!Мъжът ми студент,а ядях и аз,защото вземахме колкото купони си искаме!Каквото не ни харесваше го давахме на хазайката.Отгледахме детето си,затова ни беше по-трудно и на квартира,но оцеляхме!Да му мислят днешните студенти!

    1. През 1966/67 година живях в общежитие в Дървеница. В 10 ти блок. В стаята 3,7 на 4,2 м. ,или 15 квадрата , бяхме четирима.!!! Аз- момче 1-ви курс, момче от Пловдив – 2 ри курс, един студент от Тунис-черен и един 50 годишен партиен деятел, който учеше икономика по партийно поръчение. В стаята имаше само една масичка. За кого по напред! Това ме накара да ида а квартира в селото Дървеница. После бях на квартира в таванска стаичка без чешма и тоалетна! Вярно купоните струваха 60 ст.,но какво ядяхме?! Вечерята често беше ориз с ъс сини сливи в една желязна чинийка и купичка компот ! Голямо ядене!!! Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа, отивах в близкоя ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет и олоиото от оливиера. Така ядяхме „веселите студенти“!!! Там, в ресторанта съм виждал, как от отсервираите чинии връщаха в тавите гарниурата, дето не е изядена !!! за да я продават отново! Сприятелих се с едно свястно момче. То не беше виновно, че баща му беше партиен големец и се хранеше не в студентския стол, ами се разделяхме пред хотел „Рила“ , където отиваше там да се храни в специалния стол за партийни велможи!

  2. Вярно е. Имало е трудни години , но за нашите родители, които след 1946- 1950 година са се отделяли в самостоятелни домакинства от родителите си. А нашето поколение, което завършваше края на 60-те , и всичките 70 -те години, си имаше всичко. Единственото което ме дразнеше-че в средните и висши училища, приемаха децата на активните с тройки, а ние се борехме за стотни.А и след 1970 /72 г минижупа си беше нормална мода . За храната – имаше всичко. Дори от Югославия идваха и вземаха цели пити кашкавал, защото беше по 4лв килограма.

    1. Каква е истината за приемането с предимство? Имаше квота за приемане с предимство от завършилите РАБФАК /около 10%/Имаше и квота за предимство за подписалите декларации, че ще работят в области като Кърджали например/ около 10%/, имаше там и някакви други предимства, както и за деца на активни борци /около 2%/. На практика ако един поток беше около 180 студента, приетите като деца на активни борци бяха двама. Поне по мое време бяха толкова.

    2. Баща ми беше зам ректор на ВТУ по това време. От него зная как от ОК на БКП му представят списък с имена на кандидат студенти да бъдат записани, независимо от успеха! Без приемни изпити! Той се възнущаваше от това но…. !!!

      1. Моите уважения към Вас, но в средата на 60-години баща ви за да е бил Зам. Ректор на ВТУ трябва да сте били МНООООго от „голямото добро утро“! И как се е налагало да крадете сол и олио!!! Направо ме разплакахте и Ви съжалявам , ама истински!

  3. Хора,аз разбирам мъката ви!Тя се нарича“ пропаганда“!Пропагандата е насочена точно към тези на които сега изглаждат мозъка! Разбира се към тях,тъй като те не са живели в тези времена и незнаят.Знаят това което прочетът и то от интернет ,написано от ВИСОКО платени идиоти за да използват всяка минута за да плюят Соца!Това е целенасочено!Само вижте колко „пикльовци“ в форумите правят това! И забележете как като въшки са наизлезли всякакви АНТИкомунисти. Ми то по времето на Комунизма нямаше толкова борци против фашизма и капитализма ,колкото сега въшки на челата!/Защото гладната въшка след като се ояла излязла на челото!?А къде бяха тези въшки по времето на соца?Защо тогава не казваха това което сега проповядват?? Защото те бяха въшки и тогава-смучеха от системата ,смучат и сега! Разбира се….неможе да се мълчи и само да се гледа как тези въшки пишат какво ли не! Вие като живели в тези времена сте длъжни да обяснявате на децата си и на внуците си кое е било хубаво и кое е било лошо в СОЦА !НЕ ЧАКАЙТЕ въшки като тези да им обясняват в нета!Иначе ще приемат тяхната „истина“Длъни сте ВИЕ да кажете вашата истина на децата си,а те сами ще определят след време ,кой крив и кой прав!!

    1. Ако е за хвърляне на обидни изрази, можем да ти отвърнем не по лошо! навярно ви плащат в промиването мозъците, на тези, дето не са живяли по това време! дали ще ви повярват на приказките за соца?! Но ние живяхме по това време и помним! Все още срещам една колежка , която ми бе разказвала , как по онова време, когато бяхме студенти, по линия на ДКМС, са подбрали десетина по хубавки студентки да правят компания в едно „литературно четене“ във вилата на маститите партийни писатели. И как след като се наяли и напили ония червени свини, са принудили момичетата да играят с тях „голо хоро“!!! Цитирам думите и “ Голяма отврат!!! С ония огромни кореми и тлъстини и със сгърчени пишлоци под тях!“

    2. Разбира се, че казваме, а и не само това разказваме, а и не само това, те виждат по нас в много аспекти резултатите от соца и грижата за нас тогава. Образование, култура. храна, почивки – летни и зимни. даже това го е намало и в западните държави и сев хамерика. И това, е е имало някакви проблеми се дължат на индивидите, не на зялостната система. Да, влизаха парашутисти в универ, но те никога не завършваха:))) Да имаше връзки за някои неща, но връзки, много по-жетоки има и сега, а има и в западните общества. така че нека да не се хващаме за дребните неща, а и е добре да узнаем нямало ли ги е тези неща и в запада:))

  4. Интересно Св. как са ги хмм “подбрали“:)) Без желание на девойките никой не можеше да ги подбере насила:) И ние сме били студентки и ние знаем много добре какво беше. А това си е човешко, защо го пришивате на соца. Миналата седмица четох за подобнби случаи сексуални домогвания на студентки в университети в канада и сащ…и там не соц или комунизъм, нали? И за храната в студентските столове пак лъжете. И аз съм яла там:) Ако сте съгласни да направим открита дискусия 🙂 Нямам нищо против:) Прави впечатление, че тези, които плщят соца го правят анонимно или с измислени имена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.