„ПП-ДБ ще отстъпят при ротацията или няма да имат министри. Вече не е сглобка, а е уйдурма!“ – това мнение изрази политологът и университетски преподавател доц. Татяна Буруджиева.
„ПП смятат, че могат да диктуват условията от позицията на малцинство. При това позицията й – и на национално, и на местно ниво – е позиция на партия без партньори. Не може само ултиматуми да се поставят!“, поясни политологът.
Според нея Николай Денков не е успял да се покаже като премиер. „Той сякаш не е способен на решения, които не създават проблем“, каза доц. Буруджиева.
Ето какво каза проф. Буруджиева в интервю за Епицентър“:
– Очертаваше се скучна ротация, но ето че напрежението между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ отново рязко скочи. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Под въпрос ли е така наречената сглобка, доц. Буруджиева?
– Тя винаги е била под въпрос. Ако имаше как да се направи друго правителство, сглобката нямаше да се състои.
Местните избори обикновено са стабилизиращи. Те казват: това са местата на партиите, както беше на последните местни избори. Видя се низходящият тренд на ПП-ДБ и в същото време те не показаха нов политически играч, защото местните избори нямаше как да го направят. Имаше много малки играчи на различни места.
Регионалният вот не можеше да даде отговор на въпроса доколко ще продължи сглобката, но можеше да даде яснота как по-нататък ще се развиват отношенията.
Виждаме, че публично ГЕРБ предават посланието: искаме да сме коректни, но не ни дават възможност. ПП от своя страна: не искаме да управляваме с тях, но няма как.
И в цялата тази уйдурма, тя вече не е и сглобка, се наместиха ДПС и Пеевски, които се превърнаха в център на интерес и на граждани, и на журналисти, и на нас, анализаторите. Причината за интереса е, че при тях най-лесно логически можехме да си представим кой ще надделее в разправията между ГЕРБ и ПП по отношение на наистина неправомерното разпределение на власт в едно на практика и на теория коалиционно управление, макар и наречено от тях по друг начин.
Разпределението на властта няма нищо общо с гласа на гражданите и това я прави крайно нестабилна. Разпределението на власт вътре в правителството няма легитимност. Затова всеки опит то да се потвърди среща отпор. Среща и въпроса дали да ги търпим повече или не, което беше смисълът на изказването на Борисов.
– Борисов потвърди, че ябълката на раздора е Външно министерство. Червената линия на ПП-ДБ е Мария Габриел да не заема и двата поста – премиер и външен министър. Амбиция да бъде първи дипломат имал акад. Николай Денков. Защо е толкова важно кой ще е външен министър?
– Важно е, защото става въпрос за сериозна работа. В стабилните и устойчиви кабинети няма никаква логика да се съчетават два поста.
Първа хипотеза: самият факт, че се съчетават два поста вече говори, че това правителство е от ден до пладне и всеки момент може да се взриви. Тоест, продължаваме линията на палене и гасене на фитила за разпадане на кабинета.
Второ обаче, има споразумение и няма никаква логика Денков да иска да е външен министър. Да не говорим за това, което показа като възможности през последните месеци.
Денков не успя да се покаже като премиер, да влезе дрехите на премиер и сега не е логично да иска Външно министерство. Още повече, че България е в много интензивен диалог и ще става все по-интензивен след европейските избори поради много тежкия разговор в Европа за функционирането на Европейския съюз (ЕС). В тази ситуация външният министър ще има изключително значение.
Оставяме настрана начина, по който е приета Мария Габриел, позицията и репутацията, които тя има навън. Като външен министър тя несъмнено е най-добрата кандидатура. Единственият проблем за мен е съчетаване на двата поста, ако говорим за устойчив кабинет.
При интензивните процеси, които се развиват, ще се налага да не се ходи или в качеството на министър-председател, или в качеството на външен министър на срещи, защото няма как понякога да не съвпаднат. Това не са два поста, които се съчетават лесно.
От трета страна, Мария Габриел най-добре познава ситуацията, наясно е с приоритетите. Трудно можем да си представим кой друг ще заеме този пост. И съвсем не можем да си представим – поне аз не мога, че това ще бъде господин Денков.
Позволете да добавя още нещо. Ротацията е записана, каза Борисов. Ротация означава да се сменят хората на един пост.
Ако казват ротация, постът външен министър трябва да е на ПП-ДБ. Ако казваме, че става въпрос за смяна на кабинета, тогава вече нещата са други и можем да приемем аргументите на Борисов. Затова, хайде, нека и те да се изяснят какво правят.
– Очертахте предимствата на Мария Габриел за поста външен министър. Безспорно е, че тя има контактите с ключови фигури навън. Как си обяснявате тази внезапно появила се червена линия? Черно на бяло пише, че Николай Денков след така наречената ротация става образователен министър и вицепремиер.
– Да ви кажа той не се представя толкова добре и на терена на образованието. Последното предложение на Министерски съвет отново взривява висшето образование.
Аз нямам нищо против всяко българско дете да учи, каквото иска, и да учи, щом иска, но и университетите трябва да могат да функционират. Никой не казва кой ще плаща таксите, ако студентите, приети по държавна поръчка, са освободени от тях.
Когато Николай Денков беше министър на образованието също имаше решения, които пораждаха проблеми. Сякаш не е способен на решения, които не създават проблем. Той никога не влиза в дълбочина. За мен ученият е човек, който влиза в дълбочина.
– В момента ситуацията изглежда патова. Кой ще отстъпи? Може би господин Денков, който упорства дълго, но накрая се отказа от посещението в САЩ…
– Мисля, че дори ПП-ДБ не бяха наясно за какво ще е това посещение. Беше сравнително лесно да отстъпи в този казус. Ако обаче има амбициите, а виждаме, че той има все по-големи лични амбиции да бъде политическото лице на България, ще му бъде трудно да отстъпи за поста външен министър.
Но не мога да си представя, че Борисов и представители на ГЕРБ правят изявления, без да са сигурни, че няма да отстъпят. За тях това е електорален въпрос.
Пред ГЕРБ стои голямата задача да доказват постоянно, че са първата политическа сила в България, да натискат и партньорите за много по-сериозно отношение към тях, да престанат да подкрепят извиването на ръце, което партньорите им правят, да им дават власт, която не са постигнали на избори. За ГЕРБ това е ключово важно. Избори има след броени месеци.
Затова мисля, че политици с опит не правят изявления просто така. Или ПП-ДБ ще отстъпят, или няма да имат министри. Защото има възможност да се направи друго правителство в този парламент.
– Какво например? С кого?
– Всички останали политически сили биха могли да изберат едно правителство, докато се закрепят нещата. Провеждането на избори „две в едно“ става трудно заради тайминга. Всичко зависи все пак и от президента, защото ако не се реализира правителство с първия мандат, то няма да се реализира и с другите два мандата, но ще изкараме процедурата докрай.
Февруари ще е ключово важен, за да знаем ще имаме ли европейски с национални избори и ще има ли предсрочни избори през есента. Избори през есента е по-логичното развитие, ако не отстъпи ПП. Според мен вече стигнахме до ситуацията и до момента, в който не другите трябва да отстъпват на „Продължаваме промяната“, а ПП трябва да започне да отстъпва.
– Ако спорът за поста външен министър бъде решен, колко мащабна рокада в правителството очаквате? Еврозоната се отдалечава заради инфлацията и на прицел е Асен Василев. Тодор Тагарев – също.
– Смяната няма да е много мащабна, защото с представителството, което имат в парламента ПП и ДБ, ГЕРБ няма да си сложат главата в торбата, да искат мащабна промяна и да поемат категорично цялата отговорност при положение, че зависят силно и от ДПС. Ще трябва и да обясняват, че са в коалиция с ДПС срещу ПП.
ГЕРБ по-скоро ще се ограничат. Виждаме, че реагираха единствено за външно министерство за Мария Габриел. Мисля, че те няма да дадат сериозни и известни имена от партията си за министри, което също ще бъде показателно за това, че ограничено ще признаят, че това е тяхно правителство.
Прогнозата ми е, че ако смяната се осъществи, ГЕРБ ще са силно критични към правителството. Следващият Рубикон е лятото, когато с оглед на резултатите от европейските избори и на всичко предстоящо като например финансовата година, ГЕРБ ще трябва да реши дали да продължава да поема отговорност или да се върви към предсрочни избори. Особено ако се реализират някои политически проекти, ако има възможност нещо да се размърда и да има други партньори в един следващ парламент.
– А виждате ли битка вътре в коалицията ПП-ДБ?
– О, да! Ще видим доколко ще се разрази. Но не за първи път казвам – при всеки скандал с министър от правителството, с назначенията, включително драмите с болници, стоят интереси, които са по-скоро свързани с малкия партньор, който по никакъв начин нямаше да види власт и който сега копае отдолу, под основата на подарената й власт.
Говорейки как всичко е много стабилно и как сме много щастливи, тази коалиция непрекъснато излъчва сигнали, че са на ръба на падането. Дори с това бързане да се наредят на постове, да се изберат хората в регулаторите.
Правилна беше забележката на Борисов защо не си ги назначиха, когато имаха правителство и мнозинство. Те дори това не могат да направят. И сега – юруш, натиск, разправии.
Всички сигнали казват на хората: вижте, ние много бързаме, защото сме тук за малко. За колко точно припомня онзи запис и ситуацията става много неприятна.
– При цялата тази нестабилност, бързане, разправии, на хоризонта се очертава и нова (про)президентска партия. Логично възниква въпросът коя ниша може да завладее, кога ще се появи, в кои избори ще участва?
– Искам да припомня, че ГЕРБ е единствената партия, която е излязла сериозно и силно на политическата сцена с участие в европейски избори (б.а. – през 2007 година).
Сега идват точно евроизбори. Може ли да се получи нещо подобно? Сигурно може, но изборите по време на политическата криза през 2021 и 2022 година показаха, че пак имаше очакване за нещо ново, но то се разби в няколко партии – ИТН, „Възраждане“, „Изправи се. Мутри вън“, „Продължаваме промяната“.
Сега може отново да има няколко субекта, които да отговорят на очакването за нещо ново. Разчистен е огромен терен и той не може да стои празен. Ще се появят политически субекти.
Най-много говорим за президента, защото изглежда най-сигурно, че той ще има по-сериозно представителство. Но това е само при положение, че партията я оглави президентът. Ако не го направи, нещата стават много различни. Трябва много работа, за да се върне доверието на хората.
Преди повече от десет години в България ни гостуваше колега от Швеция и ние много се оплаквахме, че хората не се интересуват от избори, не гласуват. И той каза: „Това е същата ситуация, когато жена ти заподозре, че имаш любовница. Тогава трябва да започнеш цялата любов отначало. Отначало! Дали имаш или нямаш любовница, няма значение, доверието трябва да се изгради отново.“
Иска се труд и постоянство, което не мога да видя. Виждам хора, натрупали вкус към политиката от различни служебни правителства, хора с амбиции. Трудността за тази партия ще бъде да изиграе ролята с появата си. Още повече – на европейски избори.
Прибързаното действие може да се провижда като шанс, защото хората няма да имат много време да се огледат, но то разчита на появата на партия с лидер, който изгрява. А в момента рейтингът на президента е горе-долу на нивата на късния Борисов. Той не изгрява в момента. Това е проблемът, но има и шанс.
