Още към онзи момент на двете срещи в МФ разбрах, че без да са информирани тогава коалиционните партньори, се водят разговори за това как може да се използва системата на БОРИКА за внедряване в нея на т.нар. дигитални портфейли и към системата да бъдат добавени небанкови финансови институции, издатели на дебитни и кредитни карти, които от своя страна да обръщат портфейлите на притежателите им в криптовалута. Важното тук обаче е, че да се обсъжда такова внедряване или възможност за промяна на платежната система, е ключово необходимо на първо място да имаме регулаторната рамка приета от Европейския парламент, да сме членове на Еврозоната, както и да участваме активно в обсъждането на взаимосвързаните регламенти, касаещи както криптоактивите, така и киберсигурността и дигиталната финансова стратегия на ЕС. За съжаление това като дискусия или приоритет, поне аз не чух от г-н Гюров и Василев. За сметка на необходимостта да се осигури по-облекчен достъп на стартъп финансови фирми до националната платежна система и финансов ресурс.
Това каза в интервю за „Гласове“ съветникът на служебния финансов министър Любомир Каримански.
Според него по време на управлението на Четворната коалиция е имало неистово желание всичко, което се отнася до финансов ресурс да бъде концентрирано в ръцете на един от коалиционните партньори. Това наистина може да бъде дефинирано като концентрация на политически риск. Още повече, че министъра на едно от най-ресурсоемките министерства – това на иновациите и развитието е в съпружески отношения с началника на кабинета на вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите.
– Покрай скандала с Nexo попаднах на едно остроумно определение от американския водещ Джон Оливър за криптовалутите: “Всичко, което не знаете за компютрите в съчетание с всичко, което не знаете за финансите“. Какво разбрахте Вие за този скандал от информацията, изнесена от нюйоркската и българската прокуратура и от публикациите в медиите?
– През последните два дни доста напоително бяхме залети с информация, която за обикновения човек остава неясна и в повечето случаи неразбираема. Нормално е хората да нямат познания в областта на финансовите- технологии и регулацията на инструментите, предмет на тази индустрия. Това, което разбрах, не толкова от медийните публикации, колкото от сайтовете на американските прокурорски служби, че компания с име „Нексо“ (Nexo), регистрирана на Каймановите острови (офшорна зона) и попълнила до американските власти „Известие за освободено предлагане на ценни книжа (пред Комисията по ценни книжа в САЩ) е осъществявала сделки в САЩ без вероятно да е имала право да ги извършва. И по-специално нейната брокерска дейност, по-просто казано дейността по обръщане на т.нар. дигитални валути в познатите ни по света до сега конвертируеми валути (например биткойн в долари), не е била регистрирана по надлежния ред в общо осем щатски регулатора, така както повеляват нормативните актове на САЩ. Например в Ню Йорк субектите, участващи в предлагането, покупката или продажбата на ценни книжа или стоки, включително платформи за криптовалута, трябва да се регистрират в службата на главния прокурор на щата, за да могат да извършват съответната дейност.
От думите на зам.-главния прокурор става ясно, че Асен Василев в качеството му на финансов министър е провел среща между български банки и Nexo, на която е поискал да се обмисли как през системата БОРИКА да се плаща с криптовалути. Както е известно, компанията Nexo има собствена едноименна криптовалута. В изслушването си за шеф на БНБ Андрей Гюров от „Продължаваме промяната”, който беше Ваш конкурент за поста посочва като свой основен приоритет високотехнологичните и иновативни компании да бъдат допуснати до сектора, а не само банките. Т.е. такива свързани с криптоиндустрията, каквато е разследваната Nexo. Какъв е Вашия прочит на тези факти?
– Да, още към онзи момент на двете срещи в МФ разбрах, че без да са информирани тогава коалиционните партньори, се водят разговори за това как може да се използва системата на БОРИКА за внедряване в нея на т.нар. дигитални портфейли и към системата да бъдат добавени небанкови финансови институции, издатели на дебитни и кредитни карти, които от своя страна да обръщат портфейлите на притежателите им в криптовалута. На една от тези срещи, преди изслушването в Комисията по бюджет и финанси е бил и господин Гюров, който след като е чул обсъжданите теми и повелята на тогавашния министър на финансите е решил да заложи в концепцията си такъв приоритет. Някой от участниците в тази среща, споделиха с мен, че се е обсъждала и възможността за внедряване на единната дигитална европейска валута, което само по себе си е положително, стига то по категоричен начин да кореспондира със стратегическите намерения на Единния банков орган и ЕЦБ.
Важното тук обаче е, че да се обсъжда такова внедряване или възможност за промяна на платежната система, е ключово необходимо на първо място да имаме регулаторната рамка приета от Европейския парламент, да сме членове на Еврозоната, както и да участваме активно в обсъждането на взаимосвързаните регламенти, касаещи както криптоактивите, така и киберсигурността и дигиталната финансова стратегия на ЕС. За съжаление това като дискусия или приоритет, поне аз не чух от г-н Гюров и Василев. За сметка на необходимостта да се осигури по-облекчен достъп на стартъп финансови фирми до националната платежна система и финансов ресурс.
– Мисля, че от политическа гледна точка инатът на “Продължаваме промяната” за БНБ беше необясним. Те можеха да отстъпят позицията на гуверньор на банката на ИТН във Ваше лице и да запазят управляващата коалиция. Вместо това се сблъскаха доста агресивно за стола на управител без сериозни политически и професионални аргументи. Как гледате на този сблъсък от днешна гледна точка и в контекста на скандала с Nexo?
– Жалко за България! Пропуснахме още един шанс поради вторачването в някакви вероятно тясно-партийни, корпоративни или лобистки интереси от страна на моя опонент. За съжаление още по време на конкурса за БНБ, Вашите колеги – разследващи журналисти, някак си угодно пропуснаха да се задълбочат в експертизата на г-н Гюров зад граница в Австрия. Посочените от него банки, в които е работил се оказаха, че имат връзка с Русия, а някои от тях дор по-късно бяха в санкционния списък на ЕС. Да не говорим за чистотата на капиталите им и вложенията им чрез акционерите им в т.нар. дигитални или криптовалути. Сега може би много от Вашите читатели си обясняват защо систематично бях заливан с жълто-кафява течност през конвенционалните електронни медии. Верен на принципите си досега, аз ще се въздържам от квалификации и ще се придържам към делата и фактологията.
– По време на управлението на кабинета “Петков” “Промяната” контролираше министерството на финансите, НАП, министерството на иновациите, в което беше концентриран огромен финансов ресурс, овладя КЕВР и „Булгаргаз“, поиска да овладее БНБ и да изземе функциите на прокуратурата и следствието през нов закон за КПКОНПИ с Бойко Рашков начело. Всичко това с 67 депутати. На мен ми прилича на организиран и координиран проект за овладяване на държавата. Като човек участвал в тогавашната управляваща коалиция, как мислите – конспиративно ли е моето предположение или има реализъм в него?
– Вашето предположение е логично. Изключително притеснително и за мен беше неистовото желание всичко, което се отнася до финансов ресурс да бъде концентрирано в ръцете на един от коалиционните партньори. Това наистина може да бъде дефинирано като концентрация на политически риск. Още повече, че министъра на едно от най-ресурсоемките министерства – това на иновациите и развитието е в съпружески отношения с началника на кабинета на вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите. Кажете ми, Вие като журналист, познавате ли друга европейска публична администрация с подобен казус, който не е деклариран и може във всеки момент да се превърне в частен интерес.
– Зад сложната корпоративна структура прозира целта да си заобиколят регулациите в една или друга юрисдикция. Колко типично е това за финтех сектора?
– Стига да има ясни правни норми, които да не оставят вратички, както и правоприлагането на тези норми, финтех сектора може да бъде поставен под стройно организирана регулация. Много често се копират модели и схеми, които са от други региони и континенти, където действат пазарните механизми, а не регулаторните. Ето за това трябва да внимаваме.
– Как може да се обясни подобно поведение? Защо не минават по каналния път и да си извадят лицензи?
– Не знам дали сте прочели на сайта на „Нексо“, какво те определят за ценности? Там се казва следното: „Ценностите на Nexo се коренят в ефективност, прозрачност и приобщаване.“ И тук следват въпросите: Ефективност за кого – за инвеститорите или за Нексо? Прозрачност на какво ниво – лицензирана дейност, информация и доверие с инвеститорите, регистриране на платформата според законодателството на съответната страна или в офшорна зона? И не на последно място и изключително важно – как да се извършва приобщаването – масово, т.е. на места където нормативните бариери са най-ниски.
– Можете ли да дадете кратка характеристика на “Промяната” като феномен в българската политика. Могат ли да се направят аналогии с предишни периоди от новата ни история. Аз се сещам за юпитата на царя, които пометоха Костов през 2001-а…..
– На този въпрос бих отговорил с една кратка ретроспекция (автоцитат), която направих по отношение на доверието е предишното Народно събрание:
„Когато СДС с лидер – Иван Костов спечели властта с невероятна подкрепа и мнозинство и повечето от нас гласуваха за тях – всички си мислехме, че той ще управлява поне 2 мандата, за да се направят необходимите реформи и те да са устойчиви. Воденото от него управление имаше всички необходими ресурси – финансови, силови, външно-политически, инфраструктурни и т.н. И защо тогава не успя да спечели втори мандат? Когато дойде Н.В. Цар Симеон II с толкова ентусиазъм и желание отново за реформи, справяне с бедността и догонване на средноевропейския начин на живот, той имаше отново всички ресурси изброени по-горе, но втори мандат не постигна. И така до поставянето на будните хора в България в десетгодишната кома на посредствеността, принизяване на необходимостта от знания, за да не могат да бъдат истински свободни.
Стигнахме до там в днешни дни да ни опаковат надежда в прекрасна маркетингова опаковка, а тя изглеждаше така – бърз икономически растеж, реформа в правосъдната система, нулева толерантност към корупцията, превръщане на България в световен финансов хъб и какво ли още не! Така се опитва правителство чрез фасадна помпозност и прикриване на голата истина да ни представи прекрасно облечената и натруфена лъжа. А съдържателната, истинската част, от която можем да извлечем положителни практически заключения да е обвита в мистерия, ревниво пазена да не излезе от кутията и да обладае душите на хората.
Изводът от уроците, които живота се опитваше да ни учи през тези години бе и продължава да е безценното доверие. Ерозирането и девалвацията на доверието направиха така, че и Иван Костов, и Н.В. Цар Симеон II, и тройната коалиция да нямат втора възможност. И е цинично, как през годините политическата класа в България остави доверието на хората да изтече в канала, без загриженост, без минимизиране на комплексите си за непогрешимост и самовлюбеност, без дори да смекчи арогантния си тон и самодоволство. Напротив, политиците през годините продължиха да захранват фантазиите си, самовнушенията, измислиците, за да могат още по убедително чрез медиите – превърнали ги в първа власт, да представят облечените от тях лъжи и лицемерие като достоверни факти, а тя, истината да продължава да се скита гола и да търси начин да консолидира доверието на хората!“ .
