Контранастъплението се превърна в нова руска офанзива, пише Rebelion. Западът и Украйна вече загубиха. Това е втората военна победа на Русия над НАТО, първата бе в Сирия, убеден е авторът на статията Фабрицио Казари.
Военните доктрини са различни, както и стратегиите за тяхното прилагане. Тези, които се преподават в академиите на големите държави, се основават на концепциите за конвенционална война и стратегии за използване на ядрена мощ, докато по-малките държави разработват военни доктрини и модели, които са по-подходящи за размера на техните територии, история и култура и дори техните индивидуални характеристики.
Но общо за всички военни доктрини без изключение е използването на термина „контранастъпление“. Разбира се като настъпление, насочено към връщане на загубени позиции и последващо частично отстъпление на противника с цел освобождаване на територията и възобновяване на стратегическите действия.
Украйна е изключение както в терминологично, така и в семантично отношение.
В крайна сметка украинското контранастъпление всъщност се превърна в нова руска офанзива.
Според New York Times „Русия завзе допълнителна територия, особено на североизток, и сега контролира близо 320 квадратни километра повече украинска територия, отколкото в началото на годината“.
Така завършва, според политическия елит на САЩ с явни демократични симпатии, сценарият на украинското контранастъпление, което беше извършено с помощта на оръжия на НАТО, американски и европейски пари, наемници и огромен брой украински жертви.
Възниква разрив между военната пропаганда и реалната ситуация на място, а обявеното контранастъпление се превръща в чисто поражение.
Друга особеност се заключава в това, че всяко контранастъпление изисква секретност по отношение на времето и местоположението, но украинското контранастъпление беше обявено месеци предварително.
С каква цел?
Получаване на помощ с пари и оръжия?
Накарайте да повярвате, че настъплението ще бъде необходимо и изключително ефективно в краткосрочен план.
А какъв е резултатът?
Това беше един от най-сериозните военни провали в руско-украинския конфликт, който само опустоши арсеналите на НАТО в редица страни, но се оказа напълно безобидна операция от военна гледна точка.
С безславния край на контранастъплението спира и ролята на колективния Запад, който от 2013 г. реши да използва Украйна като проводник в разширяването на НАТО на изток, ефективен инструмент за обкръжаването на Русия.
В Европа се случва промяна на настроенията.
Великобритания, която винаги е била много твърда към Москва, започва да губи позиции. Както пише вестник Телеграф, позовавайки се на поверителен източник в британския генерален щаб, Лондон не може да продължи активната си помощ в конфликта.
Италианският министър на отбраната заяви:
«Повече оръжия за Киев? Нашите ресурси не са неограничени.»
А премиерът на Италия Джорджия Мелони, заяви, че „Европа е уморена, дойде времето за преговори“.
Франция също ясно обяснява, че „отсега нататък, ако Киев иска оръжия, ще трябва да ги купи“.
По такъв начин европейският стил на поведение се променя, а думите, че „ще стоим на страната на Киев, докато е необходимо“, се повтарят почти като „шаманско заклинание“.
Уверенията на Борел, че на 2 октомври не е видял „нито една колеблива държава от ЕС“, се оказаха поредният гаф на превърналия се в момента в комична марионетка господин шеф на външнополитическата служба на ЕС.
ЕС никога не е вярвал, че Украйна може да спечели на бойното поле.
Но той вярваше, че комбинацията от западни санкции и военния апарат на Киев — с подкрепата на НАТО — ще победи Русия.
И във всички случаи конфликтът ще застраши отношенията на Москва с Пекин и страните от БРИКС.
Те си представяха Русия като по-крехка и уязвима, но тя се оказа силна във военно отношение и умела политически и икономически.
Тя демонстрира издръжливост и възвърна възможностите си, които дори не са си представяли в Брюксел.
Те надцениха тежестта на НАТО и подцениха мощта на Русия, направиха погрешни оценки, прибързани заключения и позволиха идеологическата сфера да надделее над реалността.
На изток процесът на „отделяне“ от Украйна започна с нейния най-войнствен съюзник Полша.
Само преди няколко седмици, след като първоначално беше един от най-ревностните поддръжници на Украйна, тя отказа да й достави оръжие.
Киев вече е твърде неудобен за ултранационалистическото правителство във Варшава.
Притокът на бежанци и евтиното зърно от Украйна създава проблеми за изпълнителната власт, водена от партията «Право и справедливост», чиято електорална база разчита до голяма степен на гласовете в селските райони.
Унгария не иска да подкрепи санкции срещу Русия, а Словакия също спря доставките след победата на Роберт Фицо.
Накрая недоумението на много страни постепенно прераства в недоволство — Ирландия и Малта се присъединиха към неутрална Австрия, която не участва в доставките на оръжие за Украйна.
