През 2019 г. доверието на гражданите в правителството на ГЕРБ се срина до страшно за Борисов и хората около него, дъно.
И управляващите бяха принудени да признаят, че по време на разкриването на афери като „Апартаментгейт“, „Кумгейт“, „Суджукгейт“ и други, доверието в правителството се срути до критичните нива под 20%, а недоверието достигна почти 70%.
Сега социолозите изчисляват, че средните нива на доверие в правителството варират около 29%, а недоверието подскача над 62%. Дори да вземем за база тази официална статистика, която прилича малко на стъкмистика, то изводът е, че Борисов и правителството му са с отрицателен рейтинг. Защото като извадим от 29% доверие, 62% недоверие, се получава отрицателното число „минус 33%“.
Точно затова, преди отминалите местни избори, Борисов се извиняваше на българските граждани по всички телевизии и молеше хората да му имат доверие, че той ще поправи нещата, и вече местните ГЕРБ-феодали няма да крадат и да тормозят хората. Но…веднага щом изборите отминаха, правителство и кметове си подкараха старата песен на нов глас.
Фандъкова започна да увеличава местните данъци, а правителството се опитва да въведе драконовска гражданска отговорност за шофьорите, която бе наречена помпозно „система бонус – малус“. Само че малусите достигаха 400%, а бонусите си седяха на 0%. Толкова за обещанията на кабинета „Борисов 3“.
Логично би било, след като народа няма доверие на това управление, то да си вземе шапката и да си ходи. Но…нищо такова не се случва. Точно обратното. Правителството си седи, премиерът се усмихва и обявява някакви „епохални“ събития, които били постигнати благодарение на него. Само че хората вече не вярват на тези мантри. И колкото по-дълго ГЕРБ стои във властта, толкова по-лошо ще става.
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото. Това показват данните за основните политически институции през 2019 г в проучването на Галъп Интернешънъл. В края на годината 23% изразяват доверие в парламента, а недоверие – 67%. Останалите се затрудняват да отговорят.
На този фон, през 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 56%, а недоверието – около 30%. Разбира се, отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент и заедно с това естествената в хода на всеки мандат „ерозия“ на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг (доверие минус недоверие).
Ето защо управляващите са длъжни да се вслушват в думите на президента, понеже е ясно, че той представлява по-голямата част от народа. А в така наречените „демократични“ държави, мнозинството определя развитието на всяка страна. Вижте Великобритания. Там, тези които искат Брекзит са малко повече от тези, които искат страната да остане в ЕС. И въпреки това, Британия излиза от Евросъюза, понеже решава мнозинството.
А в България става точно обратното. Неотдавна станахме свидетели как Борисов и водещи ГЕРБ-сановници се нахвърлиха яростно върху президента и се опитаха да внушат, че той е неспособен да си върши работата.
Значи Борисов се мъчи да „поправи“ нещата в ГЕРБ като заглушава гласа на президента, който отразява волята на мнозинството от българските граждани. Може ли това да се нарече демокрация или пък правова държава?! Засега и поддръжниците на Борисов в Брюксел и Вашингтон не смеят да кажат, че в родината ни има законност и правов ред. Това е! А докога ще продължава това, зависи не само от нас, но и от нас!
Автор Иво Македонски, istinata.net
