Експулсирането на руски дипломати е силен и решителен знак. Но не бива да остава еднократно действие и да се смята, че е под напора на вътрешни събития извършен, да носи извънредност. Това трябва да е business as usual. Това не е станало без участието на МВнР. Не е еднолично решение, взето е между няколко държавни органа. Най-сетне, вероятно под напора на на вътрешни обстоятелства едно правителство предприема много ясна и ярка стъпка. Държавата беше станала заден двор на руските служби.Това заяви в интервю за ФрогНюз дипломатът Елена Поптодорова.
Ето и цялото интервю:
Госпожо Поптодорова, Кирил Петков обяви, че гони 70 руски дипломати. Не е ли това безпрецедентен брой за Европа?
Имаше много големи бройки в други държави в предишни години. Имаше едно паметно експулсирани в САЩ в предишни години. Не толкова отдавна имаше около 63-ма експулсирани дипломатически служители от Русия.
Оказва се, че руските посолство винаги са имали много висок дял на тайни служители, които са под “легендата” на посолски служители – дипломати, административни и технически служители. Във всички тези групи от работещите в посолство на една държава, Русия винаги е имала максимален брой представители на тези служби и това не е било тайна.
В по-хубавите години на съвместно съществуване, когато нямаше пряк сблъсък, какъвто има в момента, някак си това се преглъщаше. При нас никога не е имало възможност да се промени или да се поиска друго. Големите западни държави по друг начин овладяваха тази тенденция на Русия. Нищо ново под слънцето няма. Освен в числото.
То се налага поради абсолютно непропорционалното представителство на руските посолства и отсрещните държави.
Закъсня ли този ход? Има много коментари.
Да, има такива – че е конюнктурно, че се случва поради вътрешни причини. Но това е от вторично значение. По-важното е дали успяваме да защитаваме националния си интерес в най-деликатната сфера, каквато е дипломацията.
А успяваме ли?
Мисля, че този ход е доста силен знак. Решителен. Но не бива да остава еднократно действие и да се смята, че е под напора на вътрешни събития извършен, да носи извънредност. Това трябва да е „business as usual“ – да знаем, че има такава опасност и рискове за националната ни сигурност и бдителността да е ежедневна, а не на проблясъци.
Имате ли усещане, че не става дума за “business as usual” – този ход дойде в момент на поредни политически сътресения – правителството си отива. Възможно ли е да се прави опит да се трупат политически дивиденти? Коалиционните партньори загатнаха, че това решение не е съгласувано изобщо и ето – БСП се събират.
Формално премиерът може да вземе това решение, защото е получателят на цялата класифицирана информация. Всяка сутрин на бюрото му идват докладите на съответните служби. Това не е станало без участието на МВнР, този акт винаги се провежда през външно министерство. Не е еднолично решение, взето е между няколко държавни органа. Не включва всички, но и не би трябвало. Министърът на икономиката и министърът на образованието какво отношение биха имали?
Тоест несъстоятелно би било обвинението, че Петков действа еднолично? По други поводи вече имаше такива атаки.
Няма как да е еднолично. Пак казвам – всяка сутрин на бюрото му идват докладите на службите и със сигурност има какво да каже и на какво да стъпи.
Това е обществена тайна и ние я знаем от десетилетия. Най-сетне, вероятно, а и за щастие, под напора на вътрешни обстоятелства едно правителство и един премиер, асистиран от съответните органи на държавата предприема много ясна и ярка стъпка. Държавата беше станала заден двор на руските служби. Да не припомням колко операции са били подготвяни и провеждани от България – опита за преврат в Черна гора, диверсионни мероприятия в Европа и на Балканите… У нас се пази едно срамежливо и плахо мълчание. Има плюс, както и да го тълкуваме от гледна точка на вътрешни обстоятелства. Затова не бива да се смята, че е сензация. Това трябва да е част от обичайната работа и на службите за сигурност, и на правителството.
Казахте за плюсове, но може ли да има минуси от този ход? Играем ли си с огъня? Все пак тези 70 дипломати са експулсирани малко след скандала с отклонения самолет на Сергей Лавров. Очаква ли се някакво наслагване и по-остра реакция?
Каква по-остра реакция? Ние отдавна сме обявени за вражеска държава, отдавна отношенията са в най-ниската си точка. Да не припомняме поведението на госпожа Митрофанова, буквално от идването й на българска земя. Това е целенасочена линия на Москва.
Това, че България се е опитала да защити интереса си и то по законен начин, по учебник, това не би трябвало нито да предизвиква изненада, нито реакция. Имаше време, когато това ставаше по джентълменски – да, може да се експулсират няколко души от дадена държава, то елегантно след време си връща, но никога не е било специална сензация.
То е ясно защо е така – става дума за Русия и тук се вкарва в геополитическия контекст и то основателно. Но такъв трябва да е пътят и не само в дипломатическата служба. Имаме други “цивилни” сфери, извън дипломатическата среда, където също има прекомерно присъствие на руско влияние, зависимости. Това е трудният път на изтръгване на държавата, на еманципация.
Възможно ли е България да се еманципира от Русия изобщо?
Това няма да стане нито бързо, нито лесно. Но е тръгнало. Къде отиват младото и средното поколение на България? Това е еманципация. Нашите кадърни и можещи емигранти отиват на Запад. На нас ни остава по-трудната задача – да се справяме с остатъчни наслоения, внедрени поддръжници на руски интереси, особено в икономическата сфера. Трудно е и то много по-трудно от ситуацията в прибалтийските държави, Румъния, Полша… Там никога не е имало такова дълбоко проникване на тази чужда държава.
интервю на Джесика Вълчева
