Има вариант за съставяне на редовно правителство след парламентарните избори на 2 октомври и той вече е обсъждан на различни нива в партиите. Идеята е кабинетът да е програмен с мандат 1 година – до местния вот следващата есен. Планът може да се реализира, ако в неделя прогнозите на социолозите се сбъднат.
Последните проучвания на нагласите сочат, че пред урните ще отидат между 2,6 и 2,8 млн. българи. Това ще даде предимство на партиите с твърди ядра, като ГЕРБ, ДПС, БСП и „Възраждане“.
Освен това ниската активност ще гарантира влизането в парламента на ИТН и „Български възход“. Фрагментираното Народно събрание ще даде повече възможности за формиране на плаващо мнозинство, което да подкрепи евентуално програмно правителство, неотложните промени в законодателството и важните политики.
В последните дни на предизборната кампания социолозите единодушно определят ГЕРБ като първа сила с около 26% подкрепа. Това означава, че партията на Бойко Борисов ще получи над 70 места в Народното събрание. Този път обаче от ГЕРБ ще опитат да реализират управленския мандат, без да преговарят предварително за коалиционна подкрепа.
Предложеният кандидат-премиер няма да е Бойко Борисов, а в състава на кабинета ще има много нови имена. Идеята е България да има действащ парламент и да се реализира управление с конкретна програма и задачи. Те трябва да бъдат реализирани до местния вот следващата есен и тогава да бъдат проведени избори 2 в 1. Основните приоритети на програмния кабинет ще са да изработи бързо Бюджет 2023 и да направи законодателните промени, необходими да тръгнат към България средствата по Плана за възстановяване и европейските фондове.
Вариантът за такова правителство има подкрепа от Брюксел и няколко чужди посолства. За съюзниците от ЕС и НАТО е важно в София да има парламент, който да ратифицира важни международни решения, които се очакват в следващите месеци, във връзка с конфликта в Украйна, ескалиращата инфлация и доминото от кризи.
