Битката, която Западът води днес, уж с “климатичните промени”, заглушава тотално въпроса за оцеляването на човешкия род занапред. Енергийният комунизъм – централно управляваната западна система – удря не само изкопаемите горива – нефт, газ, въглища. Атаката е и срещу изключително чистата ядрена енергия, или дори срещу ВЕЦ-овете, които видите ли пречели на флората и фауната във водоемите!
Уж заради околната среда, Западът превръща идеологията в религия – зелената антиутопия е „моралната“ основа, на която стъпват всички глобални и местни политически акции днес: от животновъдство и храни, през автомобилостроене, та чак до финансовия сектор и паричната политика на централните банки. Нищо не е пожалено. Всичко е под сатъра на либералните глобалисти. За общото благо, разбира се!
И с просто око се вижда, че целта явно не е “защита на планетата”, а редуцирането на хората, които я обитават. Тъжно, но факт. Защото има странни неща. Някак без бой и без скепцис приемаме за нормално бедните да стават по-бедни, а средно богатите да западат икономически, изнасяйки напрежението навън върху своите работници. В основата на убийствената инфлация, освен напечатаните трилиони, е именно енергийният Холокост, на който са подложени гражданите в Европа и САЩ. От десетилетия. Опитът да бъде наложен и на възникващите и развиващите се държави е колкото безплоден, толкова и неморален. Но ситият не вярва на гладния, както добре знаем…
Унищожаваме сигурната и достъпна топло и водна енергия, базирайки се на едностранчивото допускане, че днес “затоплянето” е невиждано и само и единствено вредно. Разбира се, деиндустриализацията и осакатяването на енергийната обезпеченост води до липса на кувьози в Африка, до мизерия и слаба превенция в Близкия изток, изобщо до глад и социална дезинтеграция при по-бедните – в развиващите се икономики. Удря догонващите като нас – как ще успеете да настигнете някого, като ви вържат единия крак и едната ръка с пранги. Просто казано: цинизмът е безграничен.
Студът, например, е в пъти по-опасен от топлината, а с енергията от изкопаемите горива сме свели “климатичната смърт” до минимум – климатици, хеликоптери, диги, спасителни кораби, поливни и отводнителни системи… Списъкът на инструментите, зареждани с изкопаеми горива, е безкраен. А огромните ползи за човечеството – силно заглушени.
Всъщност цивилизацията ни е функция на изобилна, разполагаема енергия при поискване. Колкото енергийно ефективен си, толкова повече енергия използваш, произвеждайки повече и като обем. Елементарно и логично.
Днес Брюксел ни пробутва “План за възстановяване” от нещо, от което сме се възстановили сами така или иначе – истеричните локдауни преди година-две. Предлагат ни се буквално смешни пари да затваряме въглищни мощности – пари, които само от износ на ел. енергия ще си генерираме сами за две-три години. Хокат ни за инфлацията – всъщност основната и единствена реална пречка срещу членство в еврозоната. Но кое предизвиква инфлацията, по дяволите?! Как може да си сляп фен на зеления диктат и същевременно да си защитник на евроинтеграцията ни – та двете се взаимоизключват…
А вследствие на гореспоменатото тази “интеграция” не върви на добре. В Европа (Франция, например) вече спират вътрешните полети, а скоро и такива до близки международни дестинации – като от Франция до Италия, да речем. Самите евтини полети полека-лека ще останат в аналите на стопанската история. “Данък керосин” ще се погрижи да пътуваме – и оставяме въглероден отпечатък – все по-малко. Всичко ще е жп, нищо, че за нас това е равносилно на ядрена атака в сфера транспорт – нашият железопътен транспорт е в ранния палеолит. Пак по линия на инфлацията – този път производствената. Суровини, метали, горива – цените хвърчат и се лутат, убивайки всякакво рационално стопанско изчисление. Замръзват проекти, обществени поръчки и инфраструктура. Оставаме изолиран европейски буфер за мигранти, ако не направим нещо спешно.
Всъщност заради тези гигантски цени скалъпихме приемлив дефицит на хартия – няма инвестиции, а дългосрочно това значи и по-малък растеж. ЕК може да са доволни, но това е самоунищожение. Няма нужда да имаме геополитическа цел, за да правим това, което е правилно за България. Не трябва да сме толкова инфантилни.
Важно е да отбележим, че след десетина години в ЕС няма да има дизелови и бензинови коли. Решение на ниво ЕК и ЕП. Електрифицираме се бързо, разчитайки на колеблива генерация от слънце и вятър. Никакъв шанс. Без изкопаеми горива за балансиране на системата (въглища или газ), тя рухва. И де факто зависите напълно от недостатъчен капацитет за електроенергийна генерация и оскъдни зарядни станции – моловете ще се превърнат във втори дом на желаещите да заредят електричката. Качество на живот, та ум да ти зайде…
Собствената кола – символът на свободата – ще бъде лукс. Съвсем скоро. Вързани сте географски – край на свободата движение и забравете за обединена и свързана Европа. Отвореното общество рязко си затваря вратите. По идеологически причини. В сферата на фантастиката са и електрически тирове с голям обхват – тоест ще липсват базови стоки, които днес са ежедневие. Ще правим перки, солари и батерии, забравяйки че 80-ина процента от редкоземните елементи, нужни за Зеления преход, са в Китай и Русия, като остатъкът е в Африка, която е тотално под тяхна доминация…
А от ВЕИ – вятър и слънце – получаваме едва 4 на сто от енергията, която използваме днес. Късогледо и неразумно. Отвсякъде.
Затова възниква въпросът: Какво правим още в този ЕС, който се опитва да ни унищожи?!
