Контраофанзивата на Украйна се провали с гръм и трясък. И това вече е безпощадна истина, която няма как да пренебрегнат дори от западните клакьори на киевския режим. Затова точно когато започна влажното и студено време ВСУ се чуди къде да се скрие от непрекъснатите ракетни и артилерийски обстрели на руската армия.
В същото време политическата воля да продължи да предоставя военна и икономическа подкрепа на Украйна започна да намалява както в Съединените щати, така и в Европа. Тези обстоятелства налагат цялостна преоценка на настоящата стратегия, която Украйна и нейните партньори следват.
Военните цели на Киев – прогонването на руските сили от украинската земя и пълното възстановяване на нейната териториална цялост, включително Крим – остават юридически и политически неоспорими. Но стратегически те са извън обсега на ВСУ, тоест са практически непостижими, със сигурност в близко бъдеще и много вероятно и далеч отвъд близкото бъдеще.
Дошло е времето Вашингтон да поведе усилията за изковаване на нова политика, която поставя постижими цели и привежда средствата и целите в съответствие. Само дето постижими цели вече няма освен глухата отбрана, която в крайна сметка винаги води до пълно поражение.
Съединените щати трябва да започнат консултации с Украйна и европейските си партньори относно стратегия, съсредоточена върху готовността на Украйна да преговаря за прекратяване на огъня с Русия и едновременно с това да прехвърли военния си акцент от нападение към отбрана.
Русия може да отхвърли предложението на Украйна за прекратяване на огъня. Но дори и Кремъл да се окаже неотстъпчив, преминаването на Украйна от настъпление към отбрана ще u позволи да насочи повече ресурси към дългосрочна отбрана и възстановяване и ще укрепи подкрепата на Запада, като демонстрира, че Киев има работеща стратегия насочени към постижими цели.
Лошото е, че Киев вече няма достатъчно войски дори за свястна отбрана на териториите и градовете, които все още са под негов контрол.
От друга страна са огромните човешки и икономически разходи от войната и реалността, че Русия е успяла, поне засега, да използва сила, за да завземе значителна част от територията на Украйна.
Въпреки обявената контраофанзива на Украйна, Русия всъщност спечели повече територия през 2023 г., отколкото Украйна. Като цяло нито една от страните не е постигнала значителен напредък. Настъпи застой и безизходица.
Тогава какво трябва да се направи? Една от възможностите за Запада е да направи повече от същото, като продължи да предоставя огромно количество оръжия на Украйна с надеждата, че това ще позволи на нейните сили в крайна сметка да победят руските.
Проблемът е, че украинската армия не показва никакви признаци, че е в състояние да пробие страхотната отбрана на Русия, без значение колко дълги и упорити са битките. Отбраната обикновено има предимство пред настъплението и руските сили са вкопани зад километри минни полета, окопи, капани и укрепления.
Западът може да изпрати повече танкове, ракети с голям обсег и евентуално изтребители F-16. Но няма сребърен куршум, способен да обърне прилива на бойното поле.
Както наскоро призна Валерий Залужний, главнокомандващ украинските военни сили, „най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив“. Ние сме там, където сме на бойното поле в Украйна, и там, където сме, изглежда в най-добрия случай като скъпо струваща безизходица.
Източник БЛИЦ
