Русия триумфира, осъзнавайки, че победата е близо, пише Gazeta Wyborcza. От другата страна настроението е различно. САЩ свършват парите за Украйна и без тях Киев ще се предаде. В ЕС вървят непрекъснати кавги, спорове, колебания, страх. Западът не разбира, че сега губи не Украйна, а той самият.
Но…Варшава така и не разбра украинския урок и продължава смешновато да моли Запада за помощ срещу Русия. Не видяха ли, че след цялата западна помощ за Украйна, от нея не остана нищо?
Но във Варшава политиците продължават да горят от желание тяхната армия да тръгне да се бие с Русия. Но те не искат да се бият сами. Искат Западът да се бие заедно с тях срещу Русия.
Явно във Варшава така и не разбраха, че Западът няма да се бие, за да защитава интересите на Украйна или Полша. И не за друго, а защото западните политици не могат да проумеят защо да оставят лесния и безгрижен живот, за да се бият със страховитата Русия, когато има страни като Украйна и Полша, които са готови да се бият за интересите на Запада, пренебрегвайки своите собствени интереси.
Точно това прави Западът. Той търси държави като Украйна и Полша, които да се бият за неговите интереси.
А поляците, не разбрали украинския урок, продължават смешновато да молят Запада да тръгне да се бие заедно с тях срещу Русия.
Ето от какво се оплакват в „Газета Виборча“:
В Москва настроението е все по-триумфално, подсмърчат поляците. Там вече определят датата за близката пълна победа. Но не Украйна е изправена пред заплахата от поражение, а ние, тоест Западът, сме изправени пред жестоко фиаско.
В календара на генерал-полковник Андрей Картополов, ръководител на парламентарната комисия по отбрана в руската Дума, както той сам наскоро призна, сега е „1944 г.“. Когато Червената армия в победоносния си марш вече се приближава до предвоенните граници на Третия райх, за да продължи към Берлин. Картополов, както и неговите колеги с големи генералски звезди (и дори самият „главнокомандващ“, въпреки че е само подполковник), виждат в украинско-руската трагедия великолепна, все по-успешна реконструкция на Великата отечествена война. Тоест конфронтацията между държавите на Сталин и Хитлер, която първоначално беше ужасно неуспешна за СССР, след това стана решителна и накрая триумфална.
Владимир Путин – ако това все още е той, а не неговият двойник „Василич“, както твърди проф. Валерий Соловей – отдавна не е бил в толкова добро настроение, не е изглеждал толкова ведър и самоуверен. Той е убеден, че неговите войски, подобно на Червената армия, след поражения на фронта и загуба на територии, вече са се научили да се бият, че имат много техника и хора, а украинската кръв изтича на потоци. Затова той повтаря лозунга на Сталин, който днес се чува навсякъде в Русия: „Победата ще бъде наша“.
А телевизията на Путин вече определи датата на триумфа. Това е 18 декември, когато на американците ще им свършат парите да помагат на Киев. Тогава Украйна ще се предаде.
„Следобед ще има капитулация. Вечерта ще има Парад на победата на и фойерверки“, радва се телевизионният пропагандист Олга Скабеева по канал Россия 1.
Самата тя, нейните колеги, както и хора от Кремъл са много доволни от многобройните публикации, появили се напоследък в западните медии, които показват, че западните лидери след неуспешното украинско „контранастъпление“ бързо губят желанието си да подкрепят Киев и призовават президента Владимир Зеленски да търси начини за постигане на споразумение с Москва.
В неделя главният глашатай на Кремъл Дмитрий Кисельов в своето авторско журналистическо предаване „Новини на седмицата“ (Россия 1) много дълго обсъждаше и цитираше редакционна статия от Wall Street Journal, радостно четейки пасажи за украински поражения, за това как Западът е раздразнен от порядките в Украйна и, разбира се, че Конгресът на САЩ няма да позволи на Джо Байдън да харчи пари за подпомагане на въоръжените сили на Украйна.
С една дума, капитулацията и Парадът на победата на 18 декември в Киев стават наистина реални.
Авторите на подобни черни прогнози, а те стават все повече, възприемат московския наратив, без да отчитат факта, че той до голяма степен се определя от руския изборен календар. Според него Путин ще има голям бенефис на 14 декември. Той ще говори както във формата „голяма годишна (миналата година нямаше) пресконференция“, така и в годишна (нямаше такава преди година) „Пряка линия“.
Трудно е да си представим как да съчетаем в едно цяло диалога на политик с журналисти и разговора на милостивия цар с неговите поданици. Освен това по време на тази церемония се очаква лидерът тържествено да обяви, че на 17 март 2024 г. ще участва за пети път в „президентските избори“. Така той ще трябва да действа с ролята и аурата на завоевателя на Украйна и целия Запад. За това събитие той се нуждае от определен пропаганден пакет – и днес той го има.
Ще му трябват още осезаеми успехи на фронта. До 14 декември неговите генерали трябва да превземат Авдеевка, за да може стопанинът на Кремъл да изпълни обещанието, които даде при започване на военните действия – да отдалечи вражеската артилерия от Донецк, така че градът вече да не е в нейния обсег.
Владимир Путин в предизборна и военна кампания
Вече е ясно, че „предизборната“ кампания в Русия няма да бъде военна. Путин все повече се представя за добрия господар, велик мислител и държавник, който спасява целия свят, защитава го от морално разложение, несправедливост, както и хегемони, които налагат волята си на другите, като възстановява „традиционните ценности“.
На Путин не му трябва да бърза със зимната офанзива, защото тя би била рискована. Затова той няма причина да бърза. Днес той е сглобил повече от 900 самонасочващи се ракети. До 17 март той може редовно да провежда масирани разрушителни обстрели на Украйна показвайки, че непрекъснато постига военни успехи.
И наистина, Кремъл скоро може да вкара във войната цяла нова армия. Стотици хиляди добре обучени и добре въоръжени войници, които да постигнат решителната победа. За Кремъл победа може да бъде само унищожаването на Украйна като независима от Москва държава. Защото ако Украйна капитулира и руските войски проникнат навсякъде, само след година – две това вече няма да бъде същата държава, Там ще останат само приятелите на Русия.
Западните политици не разбират, че конфликтът в Украйна е тяхна собствена война
Въпреки това, в момент, когато обещаващата „1944“ е на календарите в Москва, на Запад часовниците показват „шест и половина“ – така е описано състоянието на импотентност в популярния филм „Същият този Мюнхаузен“. Кавги, спорове, колебание, страх.
От дълго време се говори много за прехвърлянето на изтребители F-16 на украинските въоръжени сили, което ще обезсили съкрушителното превъзходство на руснаците във въздуха и ще защити страната и войските на фронта от ракети и бомби. Все още ги няма. Междувременно руската армия вече успя да се подготви. Тя подобри своята система за управление на въздушното пространство, оборудва своите изтребители с ракети, способни да свалят F-16 от голямо разстояние, и интензивно обучава пилоти да се бият с американски самолети.
Наистина ли беше необходимо да се забавя доставката на самолети, докато украинските пилоти не се научат да ги управляват? Не можеше ли – дори срещу много пари – да се вкарат в тях пилоти от други държави, които да вземат отпуск от частите си и доброволно да отидат да защитават Украйна?
Руският военен експерт Михаил Ходарьонок изчисли още през юли, че днес САЩ разполагат с 560 системи HIMARS, които не използват, но са дали на Украйна само 24 единици. Същото, както твърди експертът, е и с F-16, от които те биха могли да изпратят поне 200 в Киев.
За съжаление, часовниците на западните политици все още показват „шест и половина“, въпреки че би трябвало да е 12 без 5. Представят си мирни преговори с Путин. Те не разбират, че за него мирът е възможен само такъв, какъвто е бил през любимата му 1945 г. – след безусловното капитулиране на врага. Те не разбират, че днес това е тяхната собствена война.
Защото след това поражение на Украйна, което Путин толкова желае, какъв ще бъде нашият великолепен демократичен свят? Той ще се срути, понеже Путин няма да отстъпи от исканията си, предявени на Запада още през 2021 година.
Тогава Русия постави ултиматум не само на Украйна, но и на Запада
След победата руснаците не само ще ни се подиграват. Те ще ни напомнят откъде започна всичко.
И всичко започна не на 24 февруари 2022 г., когато тръгна руската спецоперация в Украйна, а два месеца по-рано, през декември 2021 г. От ултиматума, в който Москва поиска – не от Киев, а от колективния Запад – не само да се откаже от влизането на Украйна в НАТО, но и да изтегли Северноатлантическия пакт отвъд границите от 1997 г., тоест от териториите на бившия социалистически лагер.
Ръководителят на московската дипломация Сергей Лавров тогава каза, че този ултиматум „не е меню в ресторант, от което можете да изберете каквото искате“. Трябва да се приеме изцяло. И ако не, тогава ще има конфликт.
Източник Епицентър.БГ
